„Как да спрем времето“ на Мат Хейг

Историята в теб

1-74367898765   Втълпих си, че задължително трябва да прочета нещо на Мат Хейг, предвид богатата му на жанрове писателска кариера. Може пък да беше основно заради детските му романи, но първо се насочих към най-любопитната. А за нея определено има какво да се каже. Ако трябва да приемеш нещо на доверие в книгите, просто се огледай в отражението на света наоколо. Животът тече така или иначе, затова се отпусни и тръгни в желаната посока. Хейг има лек и приятен за възприемане стил, без да залага на трудни за разбиране концепции. „Как да спрем времето“ („Intense“, 2019, с превод на Катя Перчинкова) е търсене на основа, място, където да се настаниш и да изживееш живота си истински. Фантастичният елемент в случая няма чак толкова голяма сила. Том живее векове и това е доста смущаващо, но целта е друга. Разбираш ли смисълът на всичко, през което преминаваш? Постигаш ли онова, за което мечтаеш? Всъщност няма точен отговор, който да ти даде печелившата карта в разиграването. Може би тази книга ще има повече смисъл след сто години, но определено можем да премислим основните моменти и сега.

   Том Хазард е роден през петнайсети век и се „движи“ петнайсет пъти по-бавно. Това е химия, наследство или просто обремененост, заложена в гените. Най-логично изглежда накрая да се превърне в учител по история, защото се е срещал лично с Шекспир, капитан Кук, Фицджералд, Чаплин… И любовта. Но да обичаш се оказва проблем за „безсмъртен“ като него. Тайната трябва да бъде опазена, а изминалите години безпощадно разкриват истината. Спасението е в Съюзът на албатросите. Едно от малкото им правила гласи: „Никога не се влюбвай.“ Но  всъщност проблемът е във възможността за избор и властта да го придобиеш на всяка цена.

   Тази книга буквално е обсебена от самотата. Не можеш да не видиш мрачната действителност зад любопитната история. Ти си различен и трябва да живееш различно. Почти непоносима перспектива. Един от най-нелицеприятните моменти е срещата с ловците на вещици и закърнелите средновековни разбирания на тогавашните хора. В накъсана ретроспекция Хейг описва мрачните моменти от живота през вековете и отприщва вълна от емоции. Макар и лесен за четене, романът не е спокоен. Какво ще разкажеш на психотерапевта, ако се озовеш пред възможността да споделиш живота си? Том Хазард трябва да е честен първо пред себе си. Макар да разполага с цялото време на света, правилните избори са малко.

   Определено бях приятно изненадан. Скоро ще намеря време и за детските книги на Хейг. Сега ми остава да си направя едно мислена ретроспекция и да продължа напред.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s