„Ирене и прахосмукачката за банкноти“ на Малин Клингенбери

Новата престъпна акция

   След приятната предна книжка за Патрик и Пенсионерския отряд, сметнах тази за задължителна. Макар да не ги водят като поредица, все пак имат огромна връзка помежду си и е добре да се четат поред. „Ирене и прахосмукачката за банкноти“ („Книги за всички“, 2020, с превод на Галина Узунова) не устоява на набраната инерция и спринтира напред към нови изпитания. Имаме банда престъпници с безскрупулен шеф, който не се свени да им набива в главите доста странните си правила. Сред тях иска да се подвизава и Ирене, за което не е учудващо, защото си е баш побойничка и акълът ѝ цъка основно за престъпления. А че е умна и изобретателна, това не може да се отрече. Нашите пенсионери също са технически обезпечени, което пък се харесва на Патрик. Той вече е приет за разузнавач и върши своята работа с усърдие. Честно, за тези стотина странички и куп илюстрации, историята изглежда пребогата и пълна със събития. Бих я определил като „детски екшън“, ако изобщо това може да се каже за книга. Страшно се радвам на „разчупените“ сцени и купищата изненади. Засега книжките са пет и ще ги видим всички в превод на български.

   Ако имаме бандити, то те със сигурност ще решат в един момент да оберат банка. Ирене е най-недоволна, защото баща ѝ няма никакво намерение да я включва в акцията. Той не само не знае за скритите ѝ заложби, но и изобщо не подозира, че кариерата му се дължи именно на нея. Акцията трябва да се проведе светкавично, затова си трябва солидно оборудване. Ужким детайлите са прегледани, но има проблем. Ирене е нащрек и веднага се задейства, произвеждайки машина, която може бързо да изсмуче парите от трезора. От своя страна Патрик вече слухти и предупреждава Пенсионерския отряд за удара. Въпросът сега е кой ще се окаже по-хитър и ще наложи волята си накрая.

   Каквото и да се случва в тази малка книжка, все е интригуващо и пределно любопитно. Щом самият аз се изненадвам, то какво остава за хлапаците, надарени с живо въображение. Харесвам тази свобода в детските книги и дори ги предпочитам, когато е необходима препоръка. Определено си намерих още един фаворит в лицето на Марин Клингенбери. Да не забравя и илюстрациите. От пръв поглед се вижда, че Тина Контила е осигурила визуалното пиршество, без което всичко би било невъзможна мисия. И тази книжка заслужава похвала.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5