„Отровният пояс“ („Професор Челинджър“ – книга 2) на Артър Конан Дойл

Невидимото изтребление

   Странни явления и последващ опит на учените да намерят обяснение. Това, в основни линии, стои в съдържанието на една доста голяма част от фантастичните книги, особено в години на непрестанни открития, които пренаписват познатата наука. В края на 19-и и в началото на 20 век модерната наука вече си задава любопитни и сложни въпроси, но често разполага само с предположения. „Световният етер е въображаема среда, която изпълва междузвездното пространство и в която се е предполагало (в края на 19 век), че се разпространява светлината.“ Точно това твърдение е разбудило въображението на Артър Конан Дойл и той написва „Отровният пояс“ („Сиела“, 2020, с превод на Зорница Русева) – апокалиптичен роман за опасностите, които дебнат откъм космическото пространство. Тогава това все още е непозната територия, до която никой няма пряк достъп. Тук идеята е развита с подобаваща за времето си мъглявост, което пък създава една всепоглъщаща мистериозност. Нещо се случва и само един човек знае какво точно. Да предупреди научната общност – това е ролята на познатия ни вече от „Изгубеният свят“ професор Челинджър*. Макар това произведение да страда от наивитета на ранната фантастика, идеята несъмнено си е заслужила място под небето. Представете си апокалиптичните сюжети, запълнили почти изцяло мислите на редовите граждани, заливани често от статии за необикновените открития във физиката и изобщо науката, свързана с космическите изследвания.

   Ето какво всъщност се случва… Джордж Челинджър* е от онези тарикати в научната общност, които винаги първи напипват зараждащите се проблеми. Естествено е характерът му да притежава енергията на атомна бомба, когато се оказва една крачка пред колегите си, но да не успява да ги убеди напълно, въпреки всичките изложени доказателства. Но той е професор Челинджър и това е достатъчно, за да има куп неприятели и яростни опоненти. Този път той съобщава за апокалиптично събитие, свързано с космическия етер и неговото пагубно влияние към живота. За да се подготви, привиква старите си познайници и им разкрива притесненията си. Проблемът обаче се оказва прекалено сложен и… непредотвратим. Сега единствено може да се чака и, ако позволява оставащото време, да се опише, за информация на някакво далечно бъдещо човечество.

   Не може да се отрече, че Дойл е доста атрактивен, когато борави с факти и въображение. Определено ексцентричните герои позволяват на читателите да приемат всичко с немалка доза забавление. Това е автентичното звучене от онези времена – стил на поднасяне, елегантна сдържаност, демонстрация на знания. Ретро фантастиката винаги носи със себе си приятни емоции за сериозните почитатели на жанра. Такова четиво не може да се препоръча на всеки, но опитайте поне веднъж да се пренесете в онова въздигащо науката време. Приятно четене!

*Преводачът на първата книга с професора е избрал варианта „Чалънджър“

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5