Носталгично, безвъзвратно
Това е първа ми среща с Йозеф Рот и изглежда няма да е последната. Мога да твърдя, че книгата не ме привлече като класика, писана преди доста десетилетия, а с целеустремеността си да положи саван над една малко позната ми реалност. Предварително потърсих информация за Хабсбургската империя и последните ѝ издихания в началото на 20 век – една раздута Австро-Унгария, с нейните близки и далечни провинции. Разпадане, което прекършва героите на Рот и ги пренася неусетно в кошмара на забравата. „Гробницата на капуцините“ („Лист“, 2019, с превод на Ана Димова) е тиха и естествена, като есенен листопад: топлината продължава да се акумулира от сърцата на приятелите, но бързащата нощ оставя само бледите светлинки на последните парченца от свещи. Но Рот не носи тъга, а впечатляваща спокойна атмосфера, експонирана през характерите на група отявлени декаденти, или по-точно – благородници без причина. Не беше лесно да се отърся от драмите в другите книги, които принципно предпочитам, но яснотата на Рот си свърши перфектно работата, пренасяйки ме сред колорита на персонажите.
Не можеш да не обичаш това място – пресичаш граници, но винаги знаеш, че си добре дошъл. Империята е разлята в сложна политическа консистенция, която позволява на поданиците ѝ да имат достатъчно привилегии и да се именуват с титли. Независимо от социалния статус, сякаш всеки е горд притежател на парче от този неустоимо вкусен десерт. Далеч по-притеснителното е, че никой не очаква Голямата война. А тя идва с уверените в победата изпълнители на императорската воля. Но нищо не изглежда неестествено. Неслучайно Рот не акцентира върху военните действия. Приятелите пътуват като в транс, за да търсят логика в нелогичния разпад. Никой не е готов за промяната, която загорчава в поредната чаша предвоенен алкохол. Не мога да не забележа приликата с живота на самия Рот и неговата ненавременна раздяла с объркания свят. Нищо не може да бъде по-убедително.
Не съм от големите привържениците на лежерното и претенциозното в книгите. Потенциалът на една история може да бъде засилен по много начини, както се случва с добре структурираните романи. Но историческият контекст при Рот е като удобно кресло, в което се седи изключително удобно. Тепърва ме чакат новели и разкази, та чак до мащабния роман „Радецки марш“, който възкръсна наскоро в ново издание. Още преди да започна с „Гробницата на капуцините“, бях наясно, че споменатия роман (също за рода Трота) предхожда тази книга като време на действие, но реших да бъде първа, след като получих гореща препоръка. Несъмнено книга за ценители!
Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 