„Сблъсък“ (Том 1 и 2) на Стивън Кинг

Капитан Трипс опустошава света

   Може би всеки писател на страшни и фантастични истории си мечтае един ден да разруши света или да го промени драстично, поне върху хартия. Така възможностите и изборите наистина стават безкрайни. След няколко успешни романа и сборник с разкази, явно везната се е наклонила в правилната посока и Кинг е поел по пътеката на пълното прекрояване, каквото в негов стил означава да извае мащабно платно, чиито краища се размиват в безкрая, огънати от впечатляващото му въображение. Всъщност в първото си издание романът е бил съкратен с близо 400 страници, защото финансовият отдел изчислил, че новата книга на Кинг може да поеме точно определена цена. Но десет години след това орязване, вече Кинг води парада и величието на произведението му е възвърнато.

Романът е епичен, разтеглен максимално от хиляди подробности, които се напасват постоянно, без да гарантират сигурен изход. Често ужасът се промъква в по-тесните пространства – домове, квартали, градчета – уплътнявайки страха до черната сянка в ъгъла, мазето или канализацията. Но „Сблъсък“ („Бард“, 2012, с превод на Л. Николов, В. Прошкова, В. Еленкова, А. Главанакова) е мащабен, обхващащ всичко и всички – една безкрайна и опустошителна безнадеждност, която предвещава само агония и смърт. Светът е променен драстично и няма спасение, особено за аутсайдерите. Но не така мисли Кинг.

Историята започва предсказуемо. От свъхсекретна военна лаборатория е изпуснат вирус, който всява паника и сее смърт. Ако ставаше въпрос за стандартен апокалиптичен филм, нещата биха се развили с много екшън и опити да бъде намерена ваксина. Военните и правителството все някак щяха да се справят. Но не това стои в центъра на сюжета. Каузата е загубена прекалено бързо. Останали са само случайните, които вирусът не успява да засегне и започва осъзнаването, че сме на прага на Шестото измиране, т.е. пълно заличаване на видове с гигантски мащаби. Оцелелите се срещат и образуват малки групи, сплотени от едно и също нещо – съновиденията. Изпъкват две основни фигури: Майка Абигейл и Рандал Флаг, предводителите, чиято мисия е да спечелят голямата битка. Срещат се доброто и злото, но без да бъдат строго разграничавани. Всичко зависи от избора, а той е пределно труден.

Романът не държи на ексклузивността. Действието е доста провлачено. Човек би казал, че извървява страшно дълъг път, за да получи малка награда. Но тук са важни характерите, вътрешният свят на героите. Така изпъкват индивидуалностите на Ник, Лари, Харолд, Глен, Стю, Франи и останалите. Опознаването е непосредствено, пряко. Имаш време да да се „прикачиш“ към някой, да усетиш енергията му, мислите, чувствата, усещанията, как отразява света около себе си. Кинг е брилянтен в изследването на типажите. Как именно би могъл да възвеличае и опозори в даден момент ярките личности, без да погуби същността им? С това изпъква и един феноменален образ – Траш, Боклукчията. Въпреки това „Сблъсък“ не е сложен роман. Кинг не държи на екстравагантността и позирането. Когато трябва е човечен, когато трябва – зъл и отмъстителен. Идеята да се съгради наново свят почти от нулата, дава тази безкрайна енергия на подробностите, с които Кинг борави умело. Това се вижда и в по-мащабен план, ако вземем предвид други негови романи. Едни и същи герои, места и събития се прикачат тук и там – човек има чувството, че наблюдава от различен ъгъл продължаващо действие. Може да си състави карта и да се позиционира където желае.

При „Сблъсък“ търпението на читателя се възнаграждава. Поне при мен беше така. Такъв е Стивън Кинг – чудесен разказвач на странни истории, натрапчив и убедителен. Ако има нещо, което да искам в допълнение, то непременно ще се появи в някой от следващите му романи. Вече съм прочел доста (и сега препрочитам), така че ми остава удоволствието и очакването на още.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

„Кери“
„Сейлъм’с Лот“
„Сияние“
„Гняв“
„Нощна смяна“