„12 фантастични разказа с неочакван край“ на Делян Недев и Стоян Новаков

Бъдеще с претенции

   Започвам с вълнение, защото съм приятно изненадан от идеите в този кратък сборник. Принципно в главата на всеки човек с амбиции се прокрадват различни варианти на Бъдещето, нещо като опции за развитие с перспектива. Но това винаги се оказва просто основата, върху която се наслагват направените избори. Всъщност животът е една хронология от вероятности, която зависи от собствените ни претенции. „12 фантастични разказа с неочакван край“ („Фабрика за книги“, 2020) е пътуване в едно детайлизирано бъдеще, което лежи на съвременната технологична епоха, изпълнена с причудливи иновации и строга регулация. Ако преместим времето с десетилетие-две напред, дали ще бъдем приятно изненадани, или ще си останем със спомените от безметежното минало? В повечето случаи се забавлявах, докато чета, но имаше и нещо нагарчащо в препратките към съвремието ни, които разпознах моментално. Но пък твърде вероятно е авторите да са се стремили да ни позабавляват, все пак всеки разказ има неочакван край, а това е част от удоволствието в случая.

Недев и Новаков са си разделили сборника наполовина. Всеки е предложил по 6 разказа, обединени от доближаващи се теми, затова ми се вижда напълно логично да ги възприемам като едно цяло, въпреки различното авторство. Първият разказ, може би, е свързан с настройката, която придобива всеки читател в началото. „Тиймбилдинг“ ни връща към времето на нацисткия режим, но и отваря завесата към склонността ни да имаме известни надежди към бъдещето. Оттам нататък мрачно-свежата линия ни отвежда в света на собствените ни предразсъдъци и логични последствия от разумните действия и липсата на такива. Особено много ми харесаха „Ума“, „В един идеален живот“, „Навременна цензура“, „Тестът“ и „Дългият път“. Представете си бъдещето. Животът ни е свързан с високотехнологични джаджи, които все по-видимо се настаняват в ежедневието ни. Изкуственият интелект е цел, която трябва да ни даде повече лична свобода, да ни предостави повече възможности. Играта ни с реалността пряко се сблъсква с виртуалната среда, смесва се с нея и постепенно заличава истинския живот. Възникналите проблеми се решават чрез все по-ангажиращи рестрикции. Опасността да се променим безвъзвратно ни следва навсякъде. Ще стигнем ли до точката, от която няма връщане?

Приятно, емоционално четиво. Може би трябва да внимаваме повече с това какво си пожелаваме за бъдещето. Гледах едно интервю с авторите и съм напълно убеден, че крият още много изненади за читателите си. Определено искам да прочета още. С удоволствие препоръчвам сборника.

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5