„Трите ??? и Призрачният замък“ на Роберт Артър

Първи случай за тримата детективи

   Тъкмо се чудех коя нова поредица да започна и си спомних за трите въпросителни. Корицата не ми говореше за някакви особени истории, освен поредната за призраци, което в един момент ме накара да се замисля дали изобщо ще ми е интересна. Но богатата информативна среда ми подсказа, че пред мен е началото на легендарна поредица за млади читатели от 60-те години. Роберт Артър е започнал нещо, което с годините се е разпростряло в цял свят и дори е заживяло собствен живот. Днес книгите наброяват внушително число, но е хубаво, че могат да се четат разбъркано. Но първата е истинското начало. „Трите ??? и Призрачният замък“ („Авлига“, 2019, с превод на Виолета Вичева) се оказа наистина солидно начало от прекрасните времена без сложни електронни джаджи и с привкус на реална мистерия. А за мен това е абсолютно удоволствие и бих приканил повече хлапета да опитат от него. И, не, не става въпрос за най-малките, защото развитието на историята подсказва, че е насочена към т.н. „Young Adult“ аудитория. Всъщност тримата детективи са около 16-годишни, което изобщо не пречи да си спечелят почитатели сред 11-13 годишните. Да видим…

Да се създаде детективска агенция не се оказва толкова трудно, поне за трима младежи, които заедно имат завиден капацитет за това. Юстъс Йонас е разсъдлив и съобразителен, обича дребните подробности и не бърза с изводите. Питър Шоу е як и повратлив, което обаче не му пречи да използва уменията си и в бягство от проблемите. Боб Андрюз има на линия цяла библиотека, която използва за търсене на всякаква информация. Тримата изглеждат коренно различни, но заедно покриват изискванията и могат да се заемат с първия си случай. Засега никой не ги е наел, но… Оказва се, че режисьорът Алберт Хитфийлд се е заел с нов филмов проект и му трябва къща, обитавана от призраци. След като получават зелена светлина, момчетата попадат на стар замък, притежаван приживе от актьора в немите филми Стивън Терил. И то не какъв да е замък, а получил легендарен статут през последните десетилетия. Юстъс определено има желание да се бухне право в центъра на мистерията, повличайки със себе си често неуверените си сътрудници.

С интригуващо и доста сносно начало, историята често прави резки завои и заплита ситуациите по един атрактивен начин. Ужасно много ми допадна обстановката около младежите и техните непрестанни опити да бъдат достойна част от местното общество. Юстъс, разбира се, изпъква най-много. Освен, че е хитрец, явно без него нещата никога не биха се задвижили. Не случайно той печели и привилегията да бъде нещо като рекламно лице на луксозен „Ролс Ройс“ от близкото минало, което пък задвижва създаването на импровизираната детективска агенция. Накрая да добавя, че е замесено и името на Алфред Хичкок. Книгата се оказа абсолютно забавление за мен и бих я препоръчал на младите любители на мистерии, които не са се сраснали напълно с мобилните си джаджи.

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле