„Какавидите“ на Джон Уиндъм

Наследен свят

1-216885_b

   Ново завръщане към Джон Уиндъм. Заобичах този автор преди доста години с „Чоки“ и постепенно изчетох всичко преведено у нас. Не забелязвах много хора да говорят за него, което ми се струваше неестествено. А когато излъчиха сериал по книгата, нещата тръгнаха към някакво своеобразно „обожествяване“ от моя страна. Тогава бях малък и, може би, бурното ми въображение наклони везната в тази посока. Сега препрочитането на всяка негова книга ми носи истинско удоволствие. „Какавидите“ („Изток-Запад“, 2019, с превод на Огняна Иванова) изглежда спокойна, без да натрапва много тайнственост, но пък темата за естественото и неестественото в природата е достатъчно заангажираща. Често се случва да видим някакво различие в хората около нас, което впоследствие да наречем странно и веднага да сложим знак за внимание. Общо взето човечеството продължава да поддържа тази своя подозрителност към промяната на стандартите, въпреки предначертания си път към постоянно усъвършенстване и разбиране на природата. Изглежда някои неща трудно ще се променят. Този роман на Уиндъм стои като една гигантска удивителна. Човек би могъл да научи доста от него, определено.

Винаги е имало предупреждения, че нещо наистина ще ни довърши. Това се случва в действителност и човешката цивилизация е пред пълен крах. Последният катаклизъм е взел всичко, освен надеждата на шепа оцелели да запазят вярата си в човешкото и да продължат напред. Но тя не се случва с приемственост и необходимото разбиране. Всяко Отклонение (генетичен или друг дефект) от строго установеното се потиска и унищожава, дори да е почти невидимо за очите. Животът на едно момче се променя, когато разбира, че т.н. „мутанти“ не са много по-различни от самия него. Случайността го запознава с отритнатите от обществото Оградни жители, които опитват да оцелеят като често крадат от неговите съплеменници. Те нямат тази религиозна отдаденост на „избраните“, но също се борят със свои сили. Това откритие е тревожно по своята същност, но още по-тревожно е съмнението, че самото то е различно по някакъв особен начин и има опасност да бъде отритнато.

Романът на Уиндъм е като онези постапокалиптични фантазии, които те карат да спреш и преосмислиш всичко научено до този момент. Нещата изглеждат пределно ясни, но винаги е съществувало съмнение за самите нас – дали сме пригодни за надеждите, които ни предоставя живота и до колко вярваме в идеята, че сме постигнали достатъчно като човешки същества. Това е добра фантастична книга, прочетете я.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Книжни криле

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s