„5051“ на Светлана Тушева

Отвъд порталите

1-1-265434565

   От време на време хвърлям око на не толкова популярни книги и тихо се радвам, ако съм уцелил нещо „по моята част“. От известно време фантастиката у нас изостана драстично от фентъзито и това леко ме натъжава. Дори хорър се купува повече (за него пък се борехме допреди няколко години). Ако е жанрова литература, то ще е в огромната си част „тийн“. И в „5051“ („Многоточие“, 2020) има нещо такова, макар да са избегнати повечето познати прийоми, които директно поставят книгите на рафтовете за млада публика. С радост осъзнах, че в сюжета на тази повест са включени достатъчно фантастични елементи, пък и темата за „скрито измерение“ или портал към „невидимо пространство“ носят очакваната специфична настройка. Ако ме питате сериозно, по-скоро виждам един футуристичен фентъзи свят. За някои сцени бих поспорил, но с напредването на действието нещата започват да се случват с добра скорост и усърдие. Ако има нещо, с което специално бих похвалил Светлана Тушева, то е в добре замислената идея. Харесвам порталите и тяхното значение в историята. Книгата се чете бързо и оставя място за монументално продължение. Дано това се случва в момента, защото всичко води натам.

Ако погледнеш отгоре нашето пространствено измерение, не се случват кой знае какви необичайни неща. Хората са в плен на своите предразсъдъци и са си изградили традиционен начин да изживеят живота си. Тук-там има проблясъци, но те са скрити от привикналите към нормалното очи. Някъде има портали, които не пропускат всеки желаещ, дори да има буйно въображение и да търси упорито заветното доказателство. Намират ги само Талантливите, тези с по-развити възприятия и възможности да манипулират хора, предмети, пространства и… себе си. Клара е бегълка и четиринайсет години чака възможност да се върне в родния си дом, макар само единици да я очакват с отворени обятия. Сега има дъщеря, Йонкс – момиче като всички останали, на което е спестено най-важното. Сега двете са се запътили към един от порталите, за да научат последствията от изчезването на Клара. А те не са малко, нито са приятни за тях двете. „Отвъдният град“ продължава да обучава Талантите си и да ги вгражда в своите политики и добре организирани системи. Те са по-скоро роботи, които нямат особен избор, ръководени от деспотичен диктатор, върнал някои непопулярни закони от миналото. В първата им среща Клара е излязла победител, но сега срещу нея застава цялата система. Хитростта и смелостта вече не са достатъчни, защото си има беззащитната Йонкс, а тя, изглежда, няма Талант, за да живее безпрепятствено във футуристичния град.

Историята в тази кратка книга е прекрасна. Има го предизвиканото любопитство, напрежението и многобройните въпроси и очаквания. Началото ми се стори странно и не добре „изгладено“, предвид важните сцени, които дават начален тласък на всичко. Точните думи са „леко изкуствено“, без да омаловажавам типичния диалог между майка и дъщеря в „трудна“ възраст. Тук би могло да има доста повече, макар да не е планирана като пълнокръвен роман. Краят също повдига много въпроси. Всеки би заподозрял, че има още, което трябва да очаква с нетърпение. Иначе съм доволен, че прочетох книгата.

За любопитните – Светлана сама разпространява книгата си през създадената за целта страница: „5051“

Оценка от Книжен Петър: 3.4 / 5

Други ревюта:

Аз чета

5 мнения за “„5051“ на Светлана Тушева

  1. Пфу, хич не обичам книги, до които няма достъп. Фантастичните елементи, които описваш, звучат добре, но всичко останало ми напомня на предишни разочарования от български романи. И как така „не е планирана като пълнокръвен роман“? Колко страници е това нещо?

    Харесвам

    • 140 страници е. Пише, че е повест, но се обявява като роман. Всъщност няма спецификите на романа. Началото има много резерви откъм диалози и се нуждае от „изглаждане“. След това нещата, според мен, рязко се подобряват – просто престанах да се замислям за малките грешки в корекцията и ме увлече. Впоследствие научих, че се пише продължение – и слава богу, понеже свършва с прекалено много неизяснени неща.

      Харесвам

      • Значи категорично няма да я понеса. Ah, well. Стискам палци продълженията наистина да бъдат написани 🙂

        Харесвам

  2. Pingback: „5051“ дарби се крият в нов свят | Аз чета

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s