Малка галактика, много живот
Взех си тази книга, защото попаднах на един много информативен отзив, който ме убеди, че нещата се сериозни и научната фантастика определено се е обогатила, приютявайки нов автор като Беки Чеймбърс. Малка справка ме отведе до проблемите, които са я насочили към писането, в опит да изкара така необходимите пари за нормален живот. Е, накрая се е получило нещо много любопитно за жанра: началото на „космическа опера“ с невероятни мащаби. „Дългият път към една малка, ядосана планета“ („Артлайн“, 2016, с превод на Йоана Гацова) няма аналог и това е особено хубаво за почитателите на научната фантастика. Да, има извънземни с необичайни тела и много акъл, но това е само видимата страна на айсберга, ако мога така да го опиша. Обаче целта на Чеймбърс е да достигне до по-високи нива, където се срещат антропологията, социологията и културата, където всеки вид и раса може да блесне със своята претенциозна натура и да покаже най-доброто от себе си. Четях с широко отворени очи и неусетно започнах да сравнявам от позицията на един дребен и незначителен човек сред голяма и пълна с живот галактика. Появиха се симпатии към определени нечовешки персонажи, започнах да разсъждавам за много от проблемите на човечеството, което тепърва ще завладява непознатите дълбини на Вселената. И това с една особена насмешка, предвид леко хумористичните нотки, вплетени в историята. Епично пътешествие из космоса и мисълта, несъмнено!
Каква е ролята на човечеството в една свръхголяма Вселена? Нищожна. Земята се е пренаселила и е „изхвърлила“ навън големите богаташи с претенции, които си създават колония на Марс. Част от останалите тръгват на едно почти безсмислено пътуване в непознати територии. Надеждата им е някое от бъдещите поколения да намери пристан и да заживее далеч от съсипаната си планета. Случайността ги среща с други раси, които са си направили общност с претенциозното име Народна Галактика. За какво им е да приемат едно заблудено в идеалите си човечество? Но това става факт и опознаването започва. Всеки вид и раса притежава свои характеристики, начин на живот и това се вижда в малката общност на един кораб за създаване на космически тунели. Беки Чеймбърс определено се е развихрила. Виждаме едни сплотени индивиди и една „двойка“ – странен съюз между разумен вид и вирус, който се загнездва в мозъка и контролира приемника си. Но да не нахалствам с подробности.
Още в началото се разбира, че книгата няма да е пълна със свирепи битки с мощни оръжия. Това е симпатична история за различността и как възприемаме себе си и другите. Ако ме питате, наистина тук има повече психология, отколкото един читател на фантастика може да очаква. Как изглежда един човек в очите на извънземен? Защо очите се насълзяват? Защо имаме такива навици. Защо реагираме по определен начин? Това са малка част от въпросите, които Беки Чеймбърс е заложила в романа си. Сега става още по-интересно. Как всъщност се съвместяват толкова различни раси и видове? Не, никак не е лесно, особено с поредните желаещи да се присъединят към Народната Галактика.
Богат на идеи и наистина емоционален роман. Няма как да опиша повечето си впечатления, защото всъщност те трябва да се изживеят, да покълнат постепенно в човешкия мозък. Това е едно изумително и заредено с мисъл пътуване към човешката и чуждата същност. Може би имаме и общи неща, но е далеч по-интересно да наблюдаваме друг разум. Не след дълго ще продължа със следващата книга. Досега са написани четири, което ме изпълва с оптимизъм и задоволство. Просто съм възхитен!
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Други ревюта:
Аз чета
Книжни Криле
Книголандия
Chetivo.bg
ANNA HELLS’ FANTASY PLACE
Books99
Приумици
Книжен Петър 