„Глухотата / Квартет“ на Никлас Родстрьом

Музика на идеите, музика на трагизма

   Не мога да си спомня кога за последен път прочетох пиеса, но тези на Никлас Родстрьом определено ще ги запомня. Първи превод на този доста популярен поет, романист и драматург, с изключително силно влияние на театралната сцена, а и прекрасни идеи. Не съм свикнал да възхвалявам, но не мога да не спомена за удоволствието от четенето на настоящата книга. Много рядко се срещам с музикални теми, още по-малко чета биографии на музиканти, затова пък изпитах неподправен възторг от срещата с Бетовен и индиректно с Шостакович, главните виновници за появата на пиесите. „Глухотата / Квартет“ („Гутенберг“, 2020, с превод на Меглена Боденска) предава част от наследството на великите композитори в сцени с биографични ноти, но без сухотата на голите факти. Макар пиесите на хартия да носят различен заряд от всякакъв друг вид литература, несъмнено будят очарование. Образно казано, сцената се вгражда в ума на четящия, декорите се подреждат на местата си и метрономът започва да отброява миговете между действията. Разбира се, в този случай няма дегизирани актьори, защото в представите си читателят се среща директно с личностите и се вслушва в реалните гласове на отминалата епоха. Определено ми помогна и предговорът на Меглена Боденска, която прецизно е отсяла важните елементи, насочващи директно към проблематиката в пиесите. Така дори и незапознатите биха се почувствали подготвени за последващото пиршество.

Реших да пиша след прочитането на всяка отделна пиеса, така че се получи няколкодневен маратон, наситен с постоянни забежки към отсяната предварително информация. „Глухотата“ е написана и поставена на сцена през 2019-а, малко преди честването на 250 години от рождението на Бетовен. Родстрьом е разгледал под лупа последните три години от живота му, в опит да разкрие влошените отношения с неговия племенник, когото е взел под опека като малък. Разривът настъпва, когато композиторът осъзнава безсилието си да повлияе на младежа и да го насочи към собствените си търсения в музиката. Петте сцени на пиесата показват нюансите в отношенията и последвалата трагедия, съсипала непоправимо Бетовен. Но този драматизъм се явява само рамка на идеята. Самият композитор е бил колоритна личност, духовит и прям в отношенията си с другите. Много моменти показват тази му страна, която донася доста забавни моменти. Често те са свързани с прогресиращата му от години загуба на слуха. Родстрьом вещо черпи информация от писма на Бетовен и прословутите му „разговорни тетрадки“, които е ползвал в общуването си с другите. Пиесата е впечатляваща не само заради темата. Сблъсъкът на характери и поколения дава солидна основа за размисъл.

„Квартет“ е различна. В началото мелодията е „суха“ и звучаща сякаш отдалеч, поета от ехото на заметени отдавна тайни. Времето е малко след разпада на комунистическия блок, противоречиво и осеяно с отгласи от миналото. Шостакович звучи, макар и отдавна положен във вечността. Една от музикалните му творби ще бъде изпълнена на погребението на творец, преминал през сътресенията на времето, в което е живял. Квартет от негови приятели и приближени настройват инструментите си за една от последните репетиции. Родстрьом не бърза. Нужна е пауза характерите да заемат позиция и да разяснят своите виждания в предоставеното им време. Наградата е в уважението, поднесено сякаш на тепсия, макар демонстрацията да търпи крайности. Не остава много, но все пак е достатъчно, за да се роди драмата. Невидимият Шостакович понася ново тегло, отразено в лицата и съвестта на настоящите участници. Невероятно как невидимата процесия на нотите може да акумулира толкова енергия. Усещането е за прецизен и добре предаден урок. Родстрьом е развил блестящо една идея, съпроводена от таланта на един гений.

Неусетно прочитам и последната страница. Различни пиеси, но придружени от свързващ ги музикален съпровод, Всъщност ме привлякоха Бетовен и Шостакович, но удоволствието дойде от вещото майсторство на Родстрьом, чиято мелодия представя човешки размисли и драми, заобиколени от непримиримост към съдбата и личния избор. Мога да твърдя, че изпитах неподправено доволство от всичко поднесено.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5