„Глухотата / Квартет“ на Никлас Родстрьом

Музика на идеите, музика на трагизма

1-56864810

   Не мога да си спомня кога за последен път прочетох пиеса, но тези на Никлас Родстрьом определено ще ги запомня. Първи превод на този доста популярен поет, романист и драматург, с изключително силно влияние на театралната сцена, а и прекрасни идеи. Не съм свикнал да възхвалявам, но не мога да не спомена за удоволствието от четенето на настоящата книга. Много рядко се срещам с музикални теми, още по-малко чета биографии на музиканти, затова пък изпитах неподправен възторг от срещата с Бетовен и индиректно с Шостакович, главните виновници за появата на пиесите. „Глухотата / Квартет“ („Гутенберг“, 2020, с превод на Меглена Боденска) предава част от наследството на великите композитори в сцени с биографични ноти, но без сухотата на голите факти. Макар пиесите на хартия да носят различен заряд от всякакъв друг вид литература, несъмнено будят очарование. Образно казано, сцената се вгражда в ума на четящия, декорите се подреждат на местата си и метрономът започва да отброява миговете между действията. Разбира се, в този случай няма дегизирани актьори, защото в представите си читателят се среща директно с личностите и се вслушва в реалните гласове на отминалата епоха. Определено ми помогна и предговорът на Меглена Боденска, която прецизно е отсяла важните елементи, насочващи директно към проблематиката в пиесите. Така дори и незапознатите биха се почувствали подготвени за последващото пиршество.

Реших да пиша след прочитането на всяка отделна пиеса, така че се получи няколкодневен маратон, наситен с постоянни забежки към отсяната предварително информация. „Глухотата“ е написана и поставена на сцена през 2019-а, малко преди честването на 250 години от рождението на Бетовен. Родстрьом е разгледал под лупа последните три години от живота му, в опит да разкрие влошените отношения с неговия племенник, когото е взел под опека като малък. Разривът настъпва, когато композиторът осъзнава безсилието си да повлияе на младежа и да го насочи към собствените си търсения в музиката. Петте сцени на пиесата показват нюансите в отношенията и последвалата трагедия, съсипала непоправимо Бетовен. Но този драматизъм се явява само рамка на идеята. Самият композитор е бил колоритна личност, духовит и прям в отношенията си с другите. Много моменти показват тази му страна, която донася доста забавни моменти. Често те са свързани с прогресиращата му от години загуба на слуха. Родстрьом вещо черпи информация от писма на Бетовен и прословутите му „разговорни тетрадки“, които е ползвал в общуването си с другите. Пиесата е впечатляваща не само заради темата. Сблъсъкът на характери и поколения дава солидна основа за размисъл.

„Квартет“ е различна. В началото мелодията е „суха“ и звучаща сякаш отдалеч, поета от ехото на заметени отдавна тайни. Времето е малко след разпада на комунистическия блок, противоречиво и осеяно с отгласи от миналото. Шостакович звучи, макар и отдавна положен във вечността. Една от музикалните му творби ще бъде изпълнена на погребението на творец, преминал през сътресенията на времето, в което е живял. Квартет от негови приятели и приближени настройват инструментите си за една от последните репетиции. Родстрьом не бърза. Нужна е пауза характерите да заемат позиция и да разяснят своите виждания в предоставеното им време. Наградата е в уважението, поднесено сякаш на тепсия, макар демонстрацията да търпи крайности. Не остава много, но все пак е достатъчно, за да се роди драмата. Невидимият Шостакович понася ново тегло, отразено в лицата и съвестта на настоящите участници. Невероятно как невидимата процесия на нотите може да акумулира толкова енергия. Усещането е за прецизен и добре предаден урок. Родстрьом е развил блестящо една идея, съпроводена от таланта на един гений.

Неусетно прочитам и последната страница. Различни пиеси, но придружени от свързващ ги музикален съпровод, Всъщност ме привлякоха Бетовен и Шостакович, но удоволствието дойде от вещото майсторство на Родстрьом, чиято мелодия представя човешки размисли и драми, заобиколени от непримиримост към съдбата и личния избор. Мога да твърдя, че изпитах неподправено доволство от всичко поднесено.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s