Тъжните краски на времето
Сигурно има други художествени произведения за българските лагери, но не си спомням да съм чел подобна книга. Колко е странно да бъдеш подхвърлян от режим в режим и да носиш перманентна вина пред поредните величия по върховете. Колкото и да чета за тези гранични години по време на Втората световна война и веднага след нея, толкова повече осъзнавам, че човек не би имал кой знае какъв избор. По нашите ширини това се изразява в доста особената ни психологическа настройка: дори да стигнеш до по-добри времена, не можеш да повярваш на късмета си. „Глиненият цар“ („Сиела“, 2020) също трябва да ни преведе през черногледството, през онези сурови години на „превъзпитание“, което означава просто пренастройка или да направиш рязък завой според нечии чужди идеали. Ако ти е дадена подобна възможност. В този случай Байчев е тревожно правдив. Неговият роман е кратък, точен и ясен, предвид реалностите по онова време, но и пълен с нюанси, които придават повече реализъм. Персонажите са съживително ярки, склонни да играят по свои собствени правила, понякога в разрез с партийните повели. Реалността е една шахматна партия, игра на свобода, подтисничество и издръжливост. Не можеш да пренебрегнеш правилата, но можеш да бъдеш убедителен.
Това е „Белене“ на остров Персин – една от клоаките на социалистическите лагери. Пратен си за превъзпитание, но често отметката е „Н.З.“ (Нежелателно завръщането). Интелигентен образ като д-р Айранов определено изпъква сред пошлата и нездрава атмосфера, сред истински престъпници, наричани „криминалните“. Смъртта коси по-скоро политическите затворници. Каква нездрава логика има в един подтиснически режим. Байчев разделя романа си на отделни сцени, ярки промеждутъци, като серия кадри от филмова лента. Основните персонажи имат свое време да изпъкнат, поели своята роля. Но тук са важни и характерите. Едно отделено от тълпата общество е склонно да създава свои собствени правила. „Нахлуването“ на чужд обект може да прекрои из основи привидно здравата структура. Това е ролята на офицерът от НКГБ Тахров – типичен съветски „герой“, който буквално тества пригодността на местните потисници. Това определено пренастройва мислите и действията на всички. Айранов и Тахров са като ураган, две противоположности в непряк сблъсък на ценности и привилегии. Партия шах може да наклони везните в едната посока. Накрая партията е изиграна (което значение на словосъчетанието си изберете).
Добромир Байчев е написал стегнат и правдив роман, който не се наема да прави излишни оценки. Това е ролята на читателя, „обстрелван“ от факти и сцени от едно противоречиво минало, все още носещо дамгата на сгрешената логика. Определено ми повлия много. След три тъжни книги ми се иска нещо по-различно, но ще продължавам да чета по темата.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 