Воля и представа
Още докато четях, си представях това ревю като неясни думи, сплетени в дълги и помпозни изречения, просто защото изпитвах непреодолимото желание да търся усещания и смисъл във всичко представено. Романът е като притча за живота, творческите нагласи и интуитивното поведение на героите. Изведеният на преден план психологически проблем настройва читателя, но последващото развитие определено би могло да го стресира. Аз подходих с любопитство и избутах настрани личните си представи, отърсих се от сравненията, които определено бих направил, и се оставих в ръцете на Хан Канг. „Вегетарианката“ („Enthusiast“, 2020, с превод на Цветомира Векова) носи онази екзотика, която трудно се осмисля из нашите ширини. Думата е „натрапчиво“. Натрапчиви са желанията, отношенията, решенията и най-вече подходът, чрез който са представени. Но това не е причина да избягаме и да се сгушим в собствената си пределно ясна реалност. Това е трансформация на тялото и духа, на волята и представата, които съществуват в нас и просто трябва да бъдат осмислени. Така че темите в романа са общовалидни навсякъде: усещането за свобода на духа и идеите, насилието над личността, преекспонирането на наложените табута.
В страна, в която местната кухня е нещо традиционно и неразривно свързано с културата и отношенията, една жена ще пожелае да стане вегетарианка. Първоначално Йонгхе е тиха и незабележима съпруга, сякаш животът ѝ е дал всичко и тя се наслаждава на постигнатото, без недоволства и стълкновения. Тази праволинейност „възбужда“ поредица от неспокойни и причудливи сънища, които я стресират и ѝ налагат промяна. Промяната е драстична и… неминуема. В същността си това е личен избор, но той разбунва духовете в семейството ѝ и я превръща в тяхна основна грижа. Въпросът е дали нейното поведение е въздигащо или деструктивно. Съпругът, сестра ѝ и нейният мъж са преки свидетели, разказвачи и участници в тази травмираща трансформация. И това е само началото. Един визуален творец с причудливи идеи намира в Йонгхе своята муза и преминава невидима граница.
Хан Канг е драматична и изненадваща, определено. Историята е вълнуваща, но и страховита, въпреки ясните изводи, които човек може да си направи. Ако погледнеш на проблемите по различен начин, ако осмислиш ситуацията, в която си попаднал, ако се поставиш на мястото на страдащия, дали нещата биха се развили в друга посока? Спасение ли е да избягаш от човешкото? Въпросите се редят един след друг и изискват добре обмислен отговор. Романът е като тест за пригодност, с всичките си болни теми, които опасват съвременното ни общество. Въпреки достигането до крайности, Хан Канг се е справила чудесно.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 