„Живи“ на Ю Хуа

Животът и времето

1-226669_b

   Едва ли някой може да оцени истински живота без да е преминал през тревожно време. Малки или големи стъпки, ходът на Историята тегли в различни посоки и често оставя без избор. „Живи“ („Жанет 45, 2020, с превод на Стефан Русинов) описва трагедия след трагедия, но те сякаш нямат тази съкрушителност, която методично разрушава всяка надежда за бъдеще. Макар да изследва сигурно най-противоречивите години от развитието на Китай през 20 век, Ю Хуа няма обвинителен тон, нито наставлява бъдещите поколения. Разказът представя обикновения човек на фона на политическите и културни промени в страната – живот на изгубени и намерени илюзии и постоянни трансформации. Но всичко това минава през вътрешната нагласа и реалните представи за човешкото битие. Основният персонаж Фу-гуей няма аурата на мъченик и борец за справедливост. Постепенно той разкрива и пренастройва своята душевност, търси и намира отдушник за всичките си проблеми, преминава през личните си катаклизми като един достоен носител на човечност. Книгата на Ю Хуа е особено изживяване. Някъде из пътищата се появява търсач на истории и среща „жива връзка“ към метаморфозите на времето. Разказът на Фу-гуей, предаден от пътника, позволява да надникнем зад човешката суета и тревоги. Това е живот на предела, често непоносим и пълен с предизвикателства.

Всяка история е история за живота. Тази на Фу-гуей започва Републикански Китай под зоркото око на баща земевладелец, който носи закалката на собствените си успехи. Да си син на богаташ има своите привилегии и Фу-гуей се наслаждава на разгулен живот, без да намира особен смисъл в проблемите, които създава на собственото си семейство. В края на краищата той залага и последните притежания на баща си и изпада в немилост пред него. Това отприщва безброй проблеми, които постепенно каляват личността му, но и го пращат на епично пътуване из трансформиращата се страна. Тук Ю Хуа никак не е деликатен. Промяната е драстична и неминуема. Но пък разказът е тих и строен, придружен от живия език на обикновения човек. От време на време решавах, че това е една трагикомедия, заради примитивната „логика“ и абсурдите на режима след победата на Мао и настъпването на Културната революция, но в действителност това е само част от хода на Историята.

„Живи“ е достъпен и непретенциозен роман, но в същото време силен и възраждащ. Да разкажеш за катаклизмите в човешкия живот и неминуемата смърт, която го следва, без излишно преекспониране, действително носи истинска наслада от прочетеното. Определено ще се ослушвам за други подобни книги.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Литературни разговори

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s