„Живата факла“ („Подпалвачката“) на Стивън Кинг

Огънят на Апокалипсиса

   Прехвърлил първите години от успешната си кариера на писател, Стивън Кинг продължил да търси сюжети с герои, носители на парапсихически способности. Това била добра новина за постоянно увеличаващата се маса от почитатели, свикнали да получават все нови и нови порции освежаващ хорър. Не бих го винил, защото точно тези първи романи ще се окажат трамплин за най-епичните му и мрачни творби. Не след дълго и един класически американски автомобил ще започне да проявява признаци на своеволие. 😉 Страхът рядко има едно лице, затова може да влезете в капана му дори да не ви е страх от духове и хора с необикновени способности. При Кинг нещата имат и друга страна. Да, обича да плаши и интригува, но и е придирчив към самата история. Понякога може да ви се стори, че е твърде подробен и „раздут“, сякаш не може да остави дори малко на читателското въображение. Но твърде често тази „писателска тлъстина“ се оказва необходима, за да направи илюзията по-съвършена – все едно потапя самата реалност в блато, от което няма измъкване. Така е и с „Живата факла“ („Бард“, 2006, с превод на Вихра Манова) – роман, сякаш излязъл от най-тъмните катакомби на американската лудост, времето на тайните правителствени организации, чиито бюджети нямат горна граница, нито особени скрупули относно работата си. Така да се каже, дайте да се подготвим, защото не се знае кой ще ни изненада неприятно.

Историята започва в правителствена лаборатория, поддържана от Арсенала, където се тества „слаб наркотик“, наречен „Серия шест“. Всичко за участниците изглежда наред, докато не се проявяват страничните ефекти. Анди е млад и влюбчив симпатяга, който се опитва да припечели нещо и да уреди живота си със собствени сили. Затова не е необичайно, че се съгласява да участва в теста. Там среща Вики и свързва живота си с нея. Ето че се ражда и Чарли, плод на необикновените прояви на съдбата. Тя е получила нещо в добавка, освен красивата усмивка и слънчевите коси. Това умение впечатлява Арсенала и става причина за мащабно преследване. Загубили Вики, Анди и Чарли бягат, за да оцелеят. Всъщност тук се поставя началото на романа. Кинг определено превръща един класически екшън в истинска психологическа драма, използвайки познатите прийоми от предните си книги. Борбата с необходимото зло в лицето на пирокинезата, страхът на бащата да опази крехкия живот на дъщеря си, необичайните прояви на психологическата нагласа при определени ситуации… Този своеобразен въртоп от бедствия сътворява десетки препятствия за бегълците и обогатява неимоверно сюжета. Кинг няма да избяга и от ексцентричните персонажи. Той чистосърдечно се потапя в маниите и слабостите на героите си, изваждайки навън несподелените им страхове и „кирливите ризи“, напоени с бълвоча на греховете.

Едва ли ще научите нещо ново, ако изкажа абсолютното си възхищение от поредната порция автентичен Стивън Кинг. Тук може да има и малко носталгия, защото за пръв път четох „Живата факла“ преди трийсет и две години, когато излезе първото издание. Забележете – през 1989 година. Вътре определено има мракобесни американски институции и изтрещели служители, които биха били чудесно доказателство за „долнопробния“ капитализъм. 😃 Така е и при „Мъртвата зона“, излязла на български през 1986-а. Има какво да се случва в творчеството на Кинг, затова продължавам с пълна сила.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

„Кери“
„Сейлъм’с Лот“
„Сияние“
„Гняв“
„Нощна смяна“
„Сблъсък“
„Дългата разходка“
„Мъртвата зона“
„Живата факла“ („Подпалвачката“)

Реклама