„Пътна мрежа“ на Стивън Кинг (Ричард Бакман)

Бунт за възмездие

 Историята показва, че всичко започва от „Кери“ и онова, което Кинг пише преди този кратък роман, не е достатъчно добро за публикуване, като изключим няколко десетки разкази, намерили място първоначално в популярни списания. Това са романи от чекмеджето, които са преки свидетели на упоритостта на един начеващ автор да пробие сред големите. След като става известен като хорър писател с няколко романа и сборник с разкази, публикуването на нещо различно едва ли би се приело с ентусиазъм. Любопитството на Кинг ражда Ричард Бакман и под този псевдоним започват да излизат преработените му ранни романи. Вече писах за експерименталните „Гняв“ и „Дългата разходка“. С „Пътна мрежа“ („Бард“, 2005, с превод на Иван Коларов) обаче нещата са други. Тук имаме пълнокръвен роман, драматична семейна история, която не парадира с харизматични герои, но пък поставя множество въпроси, наситени с илюзии и стремежи, каквито се раждат при всеки бунт за справедливи каузи. Тази история се изследва бавно и с внимание, макар да среща и непреклонни читатели, които очакват един атрактивен Кинг и много забавни моменти. Ако се подготвите за психологическа драма, няма да сгрешите.

Всъщност темата е за рака, за което говори и посвещението на началната страница. Темата е и за преосмислените надежди и реалните проблеми. Самата книга съм я чел като ученик в най-старото издание на български от 1992 година и сега бях подготвен за нея. Тогава ми се стори по-скоро скучна, макар от средата нататък динамиката да покачва солидно оборотите. Но образ като Барт определено заслужава повече внимание. Всичко започва с планираното разширение на участък от магистрала, която ще минава през множество сгради, включително през работното място и дома на нашия герой. Барт има много драми в живота си, но се е справил доволно с повечето, освен ненавременната раздяла с единственото дете, починало от тумор в мозъка. Сериозните отговорности на работното място и добродушната съпруга някак го отдалечават от трагедията, но плановете на общината отнемат това спокойно съществуване. На прага на важни решения в работата, той прави неочакван от никой завой. Психическата му стабилност е нарушена, предизвиквайки лавина от лични избори. Това е неговата лична война, последен шанс да докаже правотата си в този живот, изпълнен с мълчаливо покорство пред съдбата и институциите. Кинг е подробен и прям. Романът му следва всички аспекти на проблема, водейки героя към очакваното възмездие.

„Пътна мрежа“ е роман, който не се вмества добре във вселената на Стивън Кинг, но има здрава основа за разгръщането на историята в него. Не е от най-харесваните в творчеството му, но има смисъл да се чете. По-запознатите веднага ще открият един своеобразен автобиографичен момент. Преди да успее с „Кери“, Кинг е сменял много нискоквалифицирани работни места, част от които е била местна пералня, която пък е работното място на Барт в романа. Не се наемам да убеждавам никой да чете тази книга, но тя е част от ранното му творчество и има място в моето сърце.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

„Кери“
„Сейлъм’с Лот“
„Сияние“
„Гняв“
„Нощна смяна“
„Сблъсък“
„Дългата разходка“
„Мъртвата зона“
„Живата факла“ („Подпалвачката“)
„Пътна мрежа“