„Куджо“ на Стивън Кинг

Истинските чудовища на Кинг

1-185622_b

   Когато преди доста години четох книгата, тя определено ме впечатли. И този път не беше по-различно. Реалността е далеч по-страшна от каквито и да е детски кошмари, но пък едно дете с вълнение би обяснило, че това изобщо не е така. Ако двете се преплетат, мащабите на ужаса биха били впечатляващи. Стивън Кинг редовно използва този вкоренен страх в произведенията си и се справя доста добре. Всеки знае, че истинските чудовища са най-страшни, защото не изчезват, дори когато пожелаеш да се събудиш. „Куджо“ („Ибис“, 2014, с превод на Адриан Лазаровски) е пример със смущаващо ярките си сцени и душевните изтезания, на които се подлагат героите. Но началото на историята не го предвещава. В основата си това е драма, която преплита животите на две семейства и споделя тревожните моменти на изневярата, посредствеността и изграждането на кариера. Това е прокарано по толкова деликатен начин, че никой не би могъл да си представи какви ще са последствията. Кинг е търпелив и описателен, но и винаги готов за екстремните моменти. Читателят проследява ужасяващата трансформация на едно болно от бяс куче, но това е само малка част от истинското пиршество.

Завръщане в Касъл Рок, щата Мейн. Легендарното градче от произведенията на Кинг винаги е сцена на кошмари и неприкрити вражди, което му отрежда достойно място в очите на почитателите. Бих казал, че то е отделна вселена, със свои специфични трансформации и познати герои. Вик, Дона и малкият им синът им Тад са напуснали големия град, за да заживеят спокойно сред провинциалната идилия. Но промяната им се отразява различно. Вик е отдаден на кариерата си, а Дона трябва да поеме отговорностите към Тад и личните си илюзии. Те определено има защо да се доказват като семейство. Други са реалностите при Кембърови. Джо и Черити са типично патриархално семейство, чийто син Брет расте с примера на деспотичен баща и слабоволева майка. Поотрасналото момче има различни планове, но те минават през тревожните отношения на родителите му. Герой е и тяхното куче Куджо, гигантски добронамерен санбернар, което стои като противовес на всичко останало в този дом. Докато Кинг минава през сътресенията на двете семейства, ужасът се промъква под формата на бяс – гостът, който никой не очаква с отворени обятия.

Романът се изгражда като психологическа драма и преминава през стремежите и идеалите на различните персонажи с онази специфична за Кинг лудост, която „награждава“ всеки с мотивация за изява по необичаен и атрактивен начин. Харесва ми това обрисуване на пълнокръвна картина, постоянните забежки към типичните човешки проблеми, които се трансформират в истински кошмари. Едно от най-хубавите неща е, че с всеки следващ роман Кинг усложнява все повече тези взаимовръзки и така си спестява много клишета, които, така или иначе, следват неотклонно жанра хорър. Един от добрите негови романи, които награждавам подобаващо.

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

„Кери“
„Сейлъм’с Лот“
Сияние“
„Гняв“
„Нощна смяна“
„Сблъсък“
„Дългата разходка“
„Мъртвата зона“
„Живата факла“ („Подпалвачката“)
„Пътна мрежа“
„Куджо“

Едно мнение за “„Куджо“ на Стивън Кинг

  1. Pingback: „Бягащият човек“ на Стивън Кинг (Ричард Бакман) | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s