„Бягащият човек“ на Стивън Кинг (Ричард Бакман)

Състезанието на живота

1-191280_b

  Четвърти Бакманов роман. Написан доста преди да бъде публикуван, той е романите на надеждата за Стивън Кинг и неговите ранни опити да направи голямата крачка към писателското поприще. Историята зад създаването му също е любопитна. Точно преди „Кери“ да пожъне неочакван успех, Кинг е във фургона, налазен от трите си малки деца и пише трескаво за мъж, който в отчаянието си решава да участва в игра, плод на дистопична реалност. Явно е вече, че разказите не са опция, предвид приходите от тях. Преподаването също не е изход от мизерията. Трябва му роман, който да напише за кратко време, но и да бъде одобрен за публикуване. Кинг бяга от любимия си стил и се насочва към нещо различно. „Бягащият човек“ („Ибис“, 2015, с превод на Адриан Лазаровски) е завършен за седмици, но също остава да чака по-добрите времена. „Раждането“ на Ричард Бакман позволява и на този ранен роман да получи своята аудитория и по-късно той придобива почти култов статус за част от почитателите на Кинг. И има защо. Тук дистопията и реалити предаванията се свързват в „свещен съюз“, далеч преди последните да променят телевизионната реалност и книжният пазар да се напълни с подобни сюжети. Лично аз не съм от най-големите му почитатели, но определено се вълнувах и при второто четене.

Доста хора смятат, че това е роман, предсказал част от днешната реалност, но аз го приемам само като поредното развлекателно четиво, макар да има и сантиментален момент заради авторството на Кинг. Годината е 2025-а, лошите поличби за класово разделение и огромната пропаст между привилегировани и отритнати, вече е действителност. Първите са се окопали в своите райски кътчета, а за последните е оставена възможността да диша замърсен въздух, да работи в среда с повишена радиация и да се „храни“ от реалити проектите на Мрежата и Всеобщата телевизия. Всъщност всички знаят, че и тук надежда няма, но желаещите да участват са огромна тълпа. Бен Ричардс живее на прага на отчаянието със своята училищна любов и безценната дъщеричка, която е болна и се нуждае от сериозно лечение. Единственото място, в което може да работи легално, може да го убие, затова се появява идеята да участва в садистичните игри на Всеобщата телевизия. Поне докато е там, семейството му ще е обезпечено и ще може да се плати на специалист, който да излекува малкото му момиченце. Голямата награда в играта „Бягащият човек“ е милиард долара, но зад нея стои желанието на властите да ликвидират неудобните, като им позволят да участват. Бен не е в особено добра позиция, но отчаянието и непримиримостта го теглят напред.

Романът е написан така, че да се чете на един дъх. Действието не дава много време за размисъл и изтича като при включен хронометър от 100 до 0. Идеята е добра и наистина напомня за игра, в която е впримчен и четящия. Много ми беше интересно да следя реакциите на Бен, докато се среща с безскрупулните изпълнители на наложените отгоре правила и начинът да вземе максималното от ситуациите, в които попада. Историята е чудесно замислена и реализирана. Но го има и моментът, че това не е типично произведение на Кинг и някак стои отделно от всички останали. Е, аз се позабавлявах. Скоро ще продължа и с другите романи.

Оценка от Книжен Петър: 3.8 / 5

„Кери“
„Сейлъм’с Лот“
Сияние“
„Гняв“
„Нощна смяна“
„Сблъсък“
„Дългата разходка“
„Мъртвата зона“
„Живата факла“ („Подпалвачката“)
„Пътна мрежа“
„Куджо“
„Бягащият човек“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s