В търсене на смисъл
Не съм сигурен каква е причината да проявя интерес към тази автобиографична книга. Може би заради преживяванията на Франкъл в нацистки лагери, или просто заради личността му, която се свързва основно с логотерапията. През последните години все казвах за „Човекът в търсене на смисъл“: „Прегледайте тази книга, не съм срещал отрицателни отзиви“ – като препоръка в сектор Психология. А аз съм чел само откъси, които явно не са ме накарали да продължа. Сега знам, че ще я прочета точно заради „Да! на живота въпреки всичко“ („Леге Артис“, 2020, с превод на Силвия Василева и Боян Цонев). Човек би търсил в една автобиография интересни и любопитни факти за дадената личност, би следвал „линията на времето“ страница след страница, докато си създаде кристално ясна картина за човека. С Виктор Франкъл не се получи точно така. Казвам това в положителен смисъл. Той може да си води записки и да е прецизен във всяко отношение към работата си, но когато говори, сякаш всичко от тази предварителна подготовка престава да има значение. Виждали ли сте човек, който постоянно наднича в записките си, за да не пропусне нещо? Франкъл говори без подобна поддръжка. И неговата автобиография никак не е последователна (в повечето случаи), но ми направи изключително впечатление.
Знаех откъслечни факти, прочетени тук-там, но не съм се замислял за тясната връзка между живота му и най-голямото му постижение – логотерапията. Този лесно преводим термин може да не е толкова интересен, но го следва нещо фундаментално – „воля за смисъл“, което пък превръща Франкъл в един своеобразен спасител в цивилизован свят, обречен непрестанно да търси подходящо оправдание за всичките си проблеми и начин да продължи напред въпреки всичко. Автобиографията на Франкъл не е автобиография сама по себе си. Неговият живот се отразява в животите на всички останали, и сякаш това го е крепяло през всичките деветдесет години, насочвало го е в правилната посока. Разказите за семейството, специализацията, работата върху трудовете, с които остава запомнен – това не прави толкова голямо впечатление тук. Между всичко останало са обикновените разговори. Логотерапията се легитимира точно заради някои любопитни случки от живота му, когато му се налага да си отговаря на определени въпроси за живота и неговия смисъл. От една страна това е философско търсене, както би си го представил всеки човек, но от друга – нуждата от създаване на система от убедителни аргументи, които да повлияят положително на хората, станали жертва на собствената си безнадеждност.
В основата на всичко се оказват нацистките Лагери на смъртта. Налага се Франкъл да вземе едно от най-важните решения в живота си, когато примката на нацистите се затяга около Виена. Появява се възможност да замине за САЩ, но това означава да изостави родителите си и вероятно да ги последва в Терезинщат и Освиенцим (Аушвиц). Причината за взетото от него решение е изразено след толкова елегантен извод, че никой не би могъл да го обори. Всъщност той намира смисълът на живота си, онази отправна точка, която ще осмисли самия него, не само работата му. Както се оказва в последствие, с придобитата настройка помага на много хора, изгубили себе си в борбата с безсмислието и мъченията в Лагерите на смъртта. По-късно Франкъл казва, че практическата логотерапия е изпреварила теоретичната.
Прекарах три дълги дни с тази всъщност доста кратка книга и останах изключително доволен. Може би трябва да спомена и друго. Сега ми е напълно ясно защо някой би избрал Виктор Франкъл. „Воля за смисъл“ е тема, насочена към безкрайността и всеки от нас има милиони причини да поразсъждава над нея.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Книжен Петър 