„Музиката на един живот“ на Андрей Макин

Homo sovieticus

1-36763456

   Когато се описва крещящо брутален свят, не можеш да останеш безразличен, макар да е само част от миналото, да връща назад, като стара мелодия, прослушвана от латерна. При Андрей Макин обаче е по-различно. Виждаш мизерия и разруха, чуваш заблудени гласове и стонове, усещаш стипчивия мирис на трагедията, но и си запленен от разказвача и неговата аура, чието сияние те пази да не се изгубиш в бездната. Тук няма мелодия, тя е забранена и изгубена сред тъга и нереалност. „Музиката на един живот“ („Леге Артис“, 2006, с превод на Райна Стефанова) претворява кратка и стегната история от сталинските години, когато думата „живот“ има различно определение. Разказана от един нереализирал се пианист на има Алексей Берг, тя проследява бягството му от наложения терор по време и след Втората световна война. Всъщност Макин описва един обобщен профил – на бездушния и примирен „homo sovieticus“, чието първоначално значение обрисува „новият съветски човек“ и неговата принадлежност към „следващото еволюционно ниво“. Тук терминът е споменат с негативната си конотация и тежи като дамга над преживелите сталинските репресии.

Този разпад на личността се вижда още в началото, когато Макин описва група пътници, които очакват закъсняващия влак на една гара. Витаещата посредственост, развалата и липсата на смисъл попиват бавно в съзнанието, до впечатляващата среща с талантливия пианист Алексей Берг, чийто ръце само докосват инструмента, без да извличат от него някаква мелодия. Живот без мелодия, който съвсем скоро ще стане достояние на читателя чрез нерадостната и пълна с перипетии негова история. Самата музика ще прозвучи накрая, като последен щрих към една предопределена присъда.

Макар и книгата да стои като символ на минала човешка трагедия, тя е изпълнена с препратки към изкуството, любовта и неизказаните чувства. „Homo sovieticus“ е примката, около която Макин моделира своето отношение към бившата си родина. Това е диагнозата на всеки репресивен режим, осмелил се да посегне на изконните човешки ценности, превръщайки ги в купчина ненужен отпадък. Обезличаването, посредствеността и липсата на надежда винаги са били като прелюдия към предстоящия крах на всяка система.

Поредна силна книга на Макин. Тук не бях многословен, но определено съм доволен. Вече съм си приготвил предпоследната му книга „Отвъд границите“, а и смятам да си потърся други.

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s