„Звезда на севера“ на Д. Б. Джон

Под знамената на режима

   Когато попадна на нещо за Северна Корея, винаги проявявам интерес. Гледал съм документални филми, чел съм статии, репортажи и някои книги, но никога не ми е било достатъчно. Може би защото информацията от тази затворена държава често е придружавана от неизяснени факти и допълнителни въпроси. С респект прочетох „Синът на управителя на сиропиталището“ на Адам Джонсън, която така и не се изличи от съзнанието ми. Дойде ред и на „Звезда на севера“ („Рива“, 2019, с превод на Михаил Григоров) – роман под формата на шпионски трилър, написан след доста проучвания и посещение на автора в страната. Всъщност не оцених толкова шпионската част, свързана със САЩ и техните интереси, колкото драматичните сцени в самата Северна Корея. Отчасти можем да си представим какво се случва в една държава, която се ръководи от репресивен режим, но понякога дори въображението не може да се справи с всичко. Фактите говорят, че семейство Ким продължава да управлява и никой не знае кога ще приключи всичко, за разлика от други режими, вече част от миналото. Знаем за Хитлер, Сталин, Мао, Пол Пот и т. н., но в Северна Корея всичко е наред, ако говорим за дълголетността на режима. В този роман има много от онова, което всеки би определил като почти нереално. Всъщност си е тъжна констатация, че и днес има от какво да се притесняваме, когато всичко би трябвало да е наред. Злото винаги е готово да се разбуди някъде по света и никой не е готов за последствията.

Д. Б. Джон е написал достатъчно адекватна история, въпреки първоначалното ми притеснение, че известните факти ще бъдат впрегнати в нещо почти фантасмагорично, което да ме развълнува за ден-два и да се приключи със затварянето на последната страница. Сюжетът развива три паралелни линии по време на управлението на Ким Чен Ир. Едната е за противоречивото минало на Джена Уилямс (Дже-хун), рожба на „смесен“ брак, която живее в САЩ с мисълта за изчезналата си сестра близначка (Су-мин) на един плаж в Южна Корея. Съдбата ѝ предоставя последна възможност да я потърси, този път с помощта на Службите. Това обаче означава поемане на рискове и много възможности за провал. Друга проследява звездните мигове на полковник Чо в Северна Корея. Той е лоялен към Любимия ръководител, но последната му задача е на път да възвести неговото крушение. Опасността идва от факта, че той и брат му са осиновени, а произходът е едно от условията да живееш сред привилегированите. Тази книга би била посредствена без г-жа Мун. Възрастната жена работи на един пазар под постоянната угроза да не привлече вниманието на Държавна сигурност (Боуибу). Всъщност има какво да крие, но калената психика ѝ помага да се приспособи в най-трудните моменти. Д. Б. Джон я е описал с внимание и респект към детайла. Чрез нея се усеща чудовищната реалност, в която живеят тя и спътничките ѝ на пазара. Човек разбира причините да реагира по определен начин и да се бори дребните си привилегии. Обаче цялата картина няма да е пълна, ако забравим вербуваните, които наблюдават и докладват всичко. Според режима няма напълно невинни и точно в това е проблема.

И в тази книга няма как да мине без трудовите лагери и тези за политически затворници; тайните програми за разработване на оръжия и други начини да се влияе на останалия свят; мащабите и възможностите на режима да държи под похлупак поколения севернокорейци. Има много драматични и изненадващи обрати, за което поздравявам чистосърдечно автора. Няма да издавам едни от най-любопитните моменти, без които тази история не би изглеждала по същия начин. Ясно е – знаем много и не е лесно да бъдем впечатлени, но да не забравяме, че миналото за нас е настояще за други, които все още се опитват да преборят една гнила система. Северна Корея е пример дистопична реалност тук и сега.

Имам и други книги по темата, но нека мине известно време, преди да ги подхвана. Според мен книгата си заслужава, но не заради шпионската история в нея, а заради всичко останало.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5