Тъмната река на страданието
Литературата отдавна се опива от страданието и раните на времето, способна е да си играе с чувствата на поколения читатели, сякаш тества пригодността им да живеят истински. Всяка подобна книга е добре смазан механизъм за изтезание, заради собствените ни слабости и присъда, произнесена далеч преди усещането за предстояща трагедия. „Болката“ („Аквариус“, 2020, с превод на Катя Пере) е тревожна и много лична книга, пропита със самота и невъзвратимост, с копнеж и пречупени съдби, чрез които Ришо претворява драмата на плътта и духа. Писана между двете Световни войни, тя е жертва на забравата заради провокативния си сюжет и особеностите на онова време, когато противниците са и врагове по презумпция. Рожба на едно от големите стълкновения през миналия век, романът е и поглед към тихата скръб на низвергнатите и опит да се изведат на преден план травмите на живота, които ни следват непрестанно с грозната си безнадеждност. Макар в историята да липсва онази философска нишка, която да тегли основната идея и последващите изводи, усещането за драматичност е достатъчно силно и показва чисто човешката страна на проблема, без притворство и ограничения.
В основата на книгата стои отчуждението и липсващата любов, която засяга вдовицата на френски офицер и нейното дете. Действието се развива в едно село, останало далеч от бойните действия на Първата световна война. Това е свят на провинциално бездушие, в което рядко настъпват сътресения, и единствено новините от местен вестник показват картини от фронта. Останала сама, Терез Деломбр прехвърля цялата си любов към отглеждането на малкото си момче, а смъртта на съпруга и липсата на плътски наслади я поставя пред дълбок психологически проблем. Решение намира в новопристигнал германски военнопленник, който потушава болезнената ѝ необходимост от задоволяване на страстта. От своя страна малкият Жорже е в плен на страха от отчуждението от собствената му майка и липсата на приятелство. Ришо не е деликатен, когато представя проблемите на осакатеното семейство. Мащабът е малък, но последствията са необратими. Болката е единствената възможност за понесеното страдание.
В „Болката“ няма героични изпитания. Човешката психология е психология на вечното противопоставяне на ума и тялото и понесената щета от хиляди години градена идентичност. Да описваш слабостите на човека също не е геройство, а необходимост. Литературата се нуждае от тази провокативна терапия, която да осмисля съществуването на индивида и неговото пълно с препятствия бъдеще. Силен и магнетичен е този роман, съотнесен към нашите мисли, желания и потребности. Понякога ни остава само болката, но тя е признак, че искаме да се променим.
Андре дьо Ришо е интересен автор, чийто книги заслужават да бъдат преведени на български, определено.
Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 