„Отвъд границите“ на Андрей Макин

Да прекосиш отвъд

 Още в началото осъзнах, че книгата ще ми даде или твърде много, или твърде малко. Този роман е път към осъзнаване на определени зависимости или отричането им, за промените вътре в нас и бягството от една порочна система. Може би дори философска енигма, която се крепи на чудовищни идеи. „Отвъд границите“ („Леге Артис“, 2020, с превод на Павлина Рибарова) е едновременно сериозен и натрапчив поглед към Западното мислене, мултикултурализма, политическите влияния и лобитата, които бавно, но сигурно променят света. Дали към по-добро? Или тук се крие една голяма грешка. Героят е Вивиен дьо Линден и неговият апокалиптичен ръкопис „Голямото преселение“, който акцентира върху спасяването на Франция от нашествието на чужди култури. Подходът на Макин да избере този начин за представяне на проблема е разбираем. Да разсъждаваш върху расовата чистота, половата идентичност и като цяло – за смисълът да се следва строго установена линия, която те „подрежда“ на определено място и да ти дава съответната роля, може да бъде повод за протести. В литературен контекст темите и проблемите в книгата са адекватни на съвременността ни. Причината да се говори за тях обаче носи съвсем други нюанси.

Във всеки момент може да се появи човек, който да съди Западната цивилизация за изповядваните ценности и наложените позиции. Разказвачът се среща с отчаяна жена, чийто син носи радикални идеи за бъдещето на Франция. Вивиен дьо Линден се готви за една последна революция, която ще промени всичко. Проблемът е, че книгата му „Голямото преселение“ няма как да се публикува, освен ако не бъде преработена като обикновена антиутопия. Все пак никак не е лесно да убедиш управниците си да върнат обратно всички преселници от бившите колонии (т.е да се направи расово прочистване), като с тях си тръгнат имигрантите с чужда културна идентичност, антирасистите, „гнилите“ политици, богаташите, симпатизантите на алтернативната идентичност на пола и т.н. Тогава страната би могла да си възвърне онова лежерно, блажено съществуване, да бъдат забравени расовите сблъсъци и атентатите. Но се оказва, че има и друга възможност. Съществуват т.н. „дигъри“, които изповядват философията на „алтернативното раждане“, трето след физическото и социалното, което осмисля т.н. „време на непреходността“. Идеята е да се разграничиш изцяло от обществото и наложените му принципи и интереси, един вид са спреш хронометъра, отброяващ необходимото ти присъствие сред всички останали. Всъщност Макин е наясно, че има проблем и прави опит да ревизира всички важни събития, свързани с насилие и променили кардинално Западното общество. В книгата са разгледани толкова много проблеми, че трудно биха били обсъдени накуп.

А внушението е ясно. Живеем в постоянно променящ се свят, който налага все нови и нови правила, предизвикани от външни влияния, и изпълнява наказания. Имаш 20-30 000 дни да се „вградиш“ в обществото, да изпълниш ролята си и да умреш. Ако все пак остане време, да се „покриеш“ някъде извън матрицата. „Отвъд границите“ е много трудна за възприемане като обхват. Основно е наблегнато на конкурентната среда, в която трябва да се докажеш и изпъкнеш, да участваш в събитията (социален живот), да приемаш и свикваш с наложените табута, да се вместиш сред различните религиозни общности, да се самоопределиш в рамките на приетите норми, да отстраняваш хиляди пречки по пътя… Всъщност това е един предначертан път, който реално изключва свободата като философско понятие. Това е и причината мултикултурализмът да изпъква като проблем. Привнесените чужди културни влияния няма как да не предизвикват ответна реакция. Това е и смисълът на романа на Макин.

Не бих се включил с лично мнение за проблематиката в книгата, макар да са ми известни почти всички събития и факти, споменати в нея. То си е лично мое. Не знам дали е подходяща за препоръка, все пак не всеки ще поиска поне за малко да напусне удобното си място в матрицата. 😉

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5