„Жените в замъка“ на Джесика Шатък

Проклятието на една нация

1-221536_b

   „Единственото, което можеш да получиш, като зададеш въпрос, е отговор. А Клотилде е разбрала от собствения си опит, че понякога отговорите са нежелани. Като градинар тя знае, че надигнеш ли камък, отдолу има или червеи, или бръмбари. Понякога дори змии. А като германка е разбрала, че започнеш ли да ровичкаш из кутиите със стари снимки, непременно намираш нацистки униформи и дечица, вдигнали изпънати ръце за поздрав ‘Хайл Хитлер’“

Преди доста години прочетох в една статия, че поколенията германци растат с Вината на предшествениците си от Втората световна война. Не знаех как да разбирам това, защото бях малък, но пък с любопитство наблюдавах рухването на една стена, премахването на която щеше да обедини ГДР и ФРГ. Дойде и денят, в който „Моята борба“ на Адолф Хитлер получи статут на исторически документ и вече можеше да се разпространява свободно в Германия. Тогава започнах да чета за времето преди, по време и след Войната, променила изцяло една нация, но книга като тази не бях чел. „Жените в замъка“ („Изток-Запад“, 2019, с превод на Галина Величкова) има за основа точно тази Вина, така щедро прокламирана от победителите. Тук героите са важни като характер и излъчване. Всеки има своите тайни и прегрешения, натрупани през една противоречива и пълна с трагедии война. Осъзнаването, че си се отървал от смъртта, се пресича с вероятността да срещнеш свободен „бивш“ нацист, създал семейство, който спокойно прекопава градината си и се радва на силното слънце. Това е книга за тревожното време, оставило неизличима следа в сърцата на един народ.

Хитлер е на власт, но я има и Съпротивата, която всячески се опитва да обърне посоката на събитията. Група заговорници подготвят покушение, докато в замъка Лингенфелс настроението е за парти, на което присъстват и отявлени нацисти. Всички са почувствали постепенното възраждане на една Германия, която само за няколко години е пратила в миналото инфлацията и бедността. Пламенните речи на Хитлер звучат по радиото, наоколо маршируват гордите деца от Хитлерюгенд и всяко пораженческо мислене се смята за измяна. Покрай тази показност, Мариане фон Лингенфелс расте с обещанието да опази всички жени и деца, чиито мъже и бащи са се жертвали за една Германия без Хитлер. Поражението е жестоко не само за нацистите, но и за мирните граждани, които понасят срама и високомерието на Съюзниците. След Войната трябва да има покаяние и смиреност, но дали съвестта на „бившите“ нацисти може да бъде спокойна? Три жени ще поемат от сладостта на свободата си, но миналото им далеч не е забравено.

Романът няма претенциите за много драматичност и крайни оценки, но пък е ярък пример за противоречивите времена, които са сложили своя отпечатък чрез една историческа грешка. Разбрах, че Джесика Шатък е писала книгата си в продължение на седем години, вероятно заради самата тема, която предполага по-внимателен подход. Всъщност никой не „изтрива“ от Историята поколението на Хитлерюгенд, наброявало близо осем милиона и възпитавано на определени ценности. Единственият път е да бъдеш честен пред себе си. И това е свършило своята работа. Не мисля, че романът е достатъчно силен, но достатъчно добре обосновава своето съществуване. Оценявам го подобаващо.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s