„Дълбините“ на Алма Катсу

Мистерии на „Титаник“ и „Британик“

1-224885_b

   Почти невероятната мистерия около „Глад“, ме накара да погледна към този роман с надежда за нещо впечатляващо. После се замислих, че да напишеш привлекателна история за „Титаник“, при наличието на толкова много известни факти за трагедията около него и без да излизаш от определени рамки, е доста трудна задача. Всъщност едва ли много хора ще възприемат друга съдба за емблематичния параход. И това не се случва. Алма Катсу определено е предоставила нужното, за да превърне тези четири дни на кораба в истинска загадка, примесена с окултното и необходимата за случая тайнственост. Паралелната история от „Британик“, четири години по-късно, добавя още любопитна мистерия и свързва двата кораба близнаци в едно цяло. „Дълбините“ („Orange Books“, 2020, с превод на Богдан Русев) е смес от добре подбрани факти и свръхестествени елементи, които са поднесени като придатък към онези времена – със забавните, но зловещи окултни практики, викането на духове и „срещи“ с отвъдното. Бих казал, че това си е доста любопитен сценарий, предвид темата, превърнала се в нещо обичайно за жанра хорър. Но пък тук не видях достатъчно от него, така че ще определя романа като мистерия, като включим и загадките, с които биха се сблъскали психиатрите в кабинетите си. Цялата тази смес е наложена върху две исторически събития с известен край.

Историята ни запознава с младата Ани Хебли, чиято незавидна съдба я праща на „Титаник“ – най-луксозния кораб за времето си, като стюардеса в първа класа. Паралелно с това, четири години по-късно, тя е на реквизираният за военна болница „Британик“, който събира ранени от различни пристанища, докато тече Първата световна война. Взетите под внимание пасажери на „Титаник“, разбира се, са едни от най-богатите семейства, чиято постоянна задача е да се вълнуват за дребните си неудобства и заплетени отношения, докато се радват на лукса. Под тази атмосфера се промъква зловещото, след като едно момче изгубва живота си при неизяснени обстоятелства и последиците от това събитие разбунват духовете на кораба. В началото Ани Хебли е като случаен придатък към традиционните проблеми на богатите, но тайнствената ѝ особа започва да влияе на събитията по необикновен начин. С основна роля са семействата Астор и Флечър, чиито драми в миналото имат непосредствено влияние върху настоящето и превръщат основната сюжетна линия в заплетена мистерия с неизвестен край.

Определено книгата има своите позитиви. Алма Катсу следва някакъв доста приятен стил за поднасяне на тайнствени истории. Историческите събития в книгите ѝ изобщо не променят фактическата си основа, но пък позволяват да бъдат „внимателно преекспонирани“, за да възбуждат читателското въображение. Харесва ми тази приятна тръпка, когато водя паралелно разследване в ума си, за да открия правилните следи покрай някое важно събитие. А Алма Катсу не се дава лесно и няма склонност да подсказва, както е обичайно в криминалните романи. Тук има прекалено много взаимовръзки, които зависят от отношенията между героите. Сякаш всичко се поднася с лекота и човек очаква развитието на някаква семейна сага, докато не се натъкне на заложения капан. Малко се учудих, че има и основни герои, които сякаш са вмъкнати насилствено, за да се обогати сюжета, но това са бели кахъри. С удоволствие бих прочел и нещо друго на авторката.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s