Палачът, жертвата и смъртта
Не е лесно да погледнеш през очите и спомените на преживял Лагерите на смъртта. Това са изтезания над човешкото, знаци за неясната борба между логиката и метафизиката, вечно бродещите демони на съзиданието и утехата. Все неща, които се осмислят трудно дори след стотици прочетени книги по темата. „Нощта“ беше като изпитание за сетивата, „Зората“ („MY BOOK“, 2021, с превод на Калоян Праматаров) е изпитание за разума. Да опознаеш човек като Ели Визел, е като да преминеш през множество трансформации и постоянно да срещаш смъртта. И не защото тя е единствената му тема, а защото той вече я е опознал и не се бои да се сбори с нея. Тук смъртта не идва от нацистки куршум или сигурна отрова, а от следвоенните реалности, които запращат осемнайсетгодишното момче в ционистка групировка, решена на всяка цена да защити своите ценности и идеали. Това е ново изпитание за Елиша и причина за осмислянето на двете страни на монетата – на палачът и на жертвата. Но в този мемоар има и повече. Ако разсъждаваш за тленното и нетленното, ти си философът на човечеството. Твоите тези и решения се превръщат в неделима част от живота и смъртта, и прокарват ясни пътеки за твоите наследници. Така Ели Визел се превръща в символ, чиято награда е Нобел за мир.
В тази книга Елиша е изправен пред сериозна дилема. Неговите сподвижници му определят ролята на екзекутор, който трябва да отмъсти за свой другар. Убийство или налагане на справедливост? И двете означават отнемане на живот, което става причина Елиша да изпадне в ситуация на почти нерешим психологически проблем. Визел възпроизвежда тревогите и сътресенията в душата, поставя философски въпроси, които доставят повече съмнения, отколкото решения. Убеждението, че войната продължава, макар и с друго лице, се насажда с неоспоримата си логика. Но възобновява и вътрешния диалог с миналото и преживяванията по време на Холокоста. Тази картина ни пренася на по-високо ниво, където светът на живите и мъртвите се пресича.
Винаги чета трудно подобни книги, но това е естествено, когато става въпрос за мемоар на човек, преживял на крехка възраст една от най-чудовищните несправедливости през последните сто години. Уважението идва с разбирането, че е продължил напред, въпреки всичко. Но „Зората“ е и дилема, която търси отговор на отдавна зададени въпроси и задава нови. Винаги трябва да се търсят отговори, винаги.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 