След Кристалната нощ
Това е план, който цели да опустоши животите на милиони, да принизи човешкото достойнство и да наложи определени деструктивни идеи. На 9-и срещу 10-и ноември 1938 година в Райха на Хитлер настъпва така наречената Кристална нощ и започва поголовното преследване, затваряне и ликвидиране на евреите в Германия. В началото отзвукът в останалия свят е плах и сякаш недействителен, но за един млад автор подобен развой на събитията се превръща в тема за дълбок размисъл. Бошвиц написва първоначалния ръкопис на „Пътуващият“ („Лист“, 2021, с превод на Любомир Илиев) за около месец, вплитайки в сюжета собствените си преживявания, пренесени в образа на Ото Зилберман и неговото бягство от съдбата. Книгата далеч не е шедьовър, но предава правдиво изражението на тази нелицеприятна промяна. Героите са различни характери, вплетени в жестока реалност и изправени през „избор“, наложен от новите владетели на Промяната. Всъщност този текст не е само свидетелство за начеващия холокост, а състояние: душевен дискомфорт, тревожност и отчаяние. Ото Зилберман е понесен от „буря“, която не разбира и читателят трябва да понесе мисловните му терзания, да провиди зад една човешка трагедия.
Светът на Ото е подреден, пълен с планове и сделки, които ще осигурят бъдещето на семейството му. Един ден всичко се срива. Той е принуден да бяга от нацистите и поема по безкрайния път на отчаянието. Бошвиц следва точно определена линия, която бавно, но сигурно отвежда героя му към безсмислието. Надеждата, че всичко е една нелепа грешка, продължава да човърка будното му съзнание, но реалността се изправя като непреодолима преграда. Ако този роман беше „изгладен“ и „подреден“ в стилистиката на големите трагедии, нямаше да излъчва достатъчно достоверност. Всъщност ставаме свидетели на едно трескаво състезание между съвестта и хаоса. В крайна сметка Нацистка Германия се превръща в затвор за всички.
Това е текст, който намира читатели след 80 години забвение. Би трябвало да го възприемаме и като документ от онази епоха, защото определено има историческа стойност. Обърканите мисли на Зилберман са огледало на човешкото страдание, но и повод да осмислим грешките и да потърсим отговора на въпроса какво е да си човечен и съзидателен. Този текст трябва да живее дълго в спомените на читателите. Дали е първото свидетелство за Холокоста, не знам, но пък истината заслужава да се съхрани и в бъдните поколения.
Оценка от Книжен Петър: 4.2 / 5
Книжен Петър 