„Хотел ‘Тито’“ на Ивана Бодрожич

Посока – към надеждата

1-3568227_b

   Войната, която трябва да изживееш отново. Описана в книга, тази трагедия превзема съзнанието и променя възгледите за живота. Може би от време на време трябва да си припомняме ужасите на тези стълкновения, да преосмисляме собствените си истини. А тази война все още е толкова близо през времето, че продължава да произвежда роман след роман. Най-ярките сцени определено идват от Босна и Хърватия. В „Хотел ‘Тито’“ („Киви“, 2021, с превод на Русанка Ляпова) Ивана Бодрожич вгражда обсадения Вуковар през 1991 година, част от Хърватия, който се превръща в център на голямо сражение и става причина много семейства да се разселят в други части на страната. Остават цивилни доброволци, които сформират опълчение. Един от тях е бащата на малката героиня, отправила се с майка си и брат си към непозната територия с намерението да дочакат добри или лоши новини за него. Но това е разказ не само за войната и тежките последици от нея, а и ярък отзвук от името на децата, превърнали се в бежанци в собствената си държава; разказ за скитането, тревогите и постоянните неволи на едно ранено от съдбата семейство.

Тя е само на девет, а и предстои най-голямото препятствие в живота, но не под куршумите и бомбите, макар войната да е причина за всичко. Тя трябва да порасне извън родния си дом, да намери нови приятели и да сподели участта на бежанеца, забравен от държавата, или поне тези, които нямат достатъчно връзки, за да получат обезщетение, понеже са роднини на доброволци от защитата на Вуковар. Родният дом вече е далеч, но спомените за обичания татко дават смелост. Малкото момиче разказва през своите очи за трудния път, за така очаквания нов дом и израстването. Бодрожич някак успява да „скрие“ войната и да насочи поглед към детските въжделения за щастие на своята героиня.

Езикът е свеж, често наивен и пълен с противоречията на детството, през които всяко растящо същество се налага да премине. Тук истината е изградена от чувства и преживявания, без натрапчивите философски изводи на вече изградената личност. Кои са лошите и добрите? Каква е цената на всяко решение? Как може да изглежда щастието през очите на едно невинно, но бунтовно сърце? Романът сякаш изглежда подходящ за всяка възраст – от младите и търсещи умове, до преживелите близостта на тези събития. През 1991-а ходих на училище с едно портативно японско радио и слушах новините от бойните действия. Война която е достатъчно близко, за да разтревожи едно момчешко сърце. Имах какво да търся в този роман, определено. Не сърцераздирателни чувства, а едно постепенно обновление, както се случва в книгата.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s