„Дамски гамбит“ на Уолтър Тевис

Една шахматна приказка

1-228023_b

   Както и да започна, вълнението ще е все така голямо. Играя шах от дете, като за известно време ме тренираше и гросмайстор в един клуб в началото на 90-те. А се бях сдобил и с български компютърен шах „Партньор“, който освен че надграждаше уменията и бързината ми, си беше истински красавец за онова време. Дори сега мога да играя с него. Честите ми срещи с играта продължиха до малко след края на студентството, а след това непостоянно, когато успявах да си намеря противници. „Появата на „Дамски гамбит“ („Кръг“, 2021, с превод на Борислав Стефанов) изрови в ума ми куп приятни емоции и зачаках подходящ момент да стартирам четенето. Всъщност имаше още стотици причини, защото това е красива, изящна игра, като всяка партия може да те разходи стотици години назад, ако определени позиции се нуждаят от гениалните идеи на едни от най-прочутите шахматисти. Искаш ли да си отличен шахматист, ти трябва ресурс от хиляди вече изиграни партии и, разбира се, вечното шпиониране и изучаване на бъдещите противници. Такава книга би написал само шахматист, който знае как да увлече и чуждите на шаха читатели.

Историята представя Бет Хармън като борбена и независима на крехка възраст, чиято съдба е да прекара детството си в сиропиталище със строг режим, независимо от скритите ѝ желания. Един ден тя среща в мазето чистача, който гледа съсредоточено дъска с фигури, забравил всичко наоколо. Тайнствената игра бързо превзема детското въображение и дава началото на една чиста и неподправена връзка с шаха. Тевис доста добре е представил тази магия, водейки малката си героиня сред хилядите позиции и решаващи ходове, които бързо покълват в ума ѝ, не без помощта на една дебела книга, събрала идеите на великите шахматисти. Междувременно Бет си създава топла връзка с успокоителните, давани редовно на обитателите, за да не създават проблеми. Това се оказва нож с две остриета, защото се оказва единственото ѝ средство срещу наложените ограничения. Шахматът се превръща в цел. Един ден тя ще играе с най-добрите в тази игра, само трябва да се измъкне от задушаващите стени на сиропиталището. Но дори забраната да практикува играта физически, не може да я спре. Изключително любопитното при шаха е, че партиите могат да бъдат разигравани наум. Дори има турнири и сеанси с блинд-партии.

Бет е несравнимо любопитен образ. Макар идеята на Тевис да я свързва с темата за малкото момиче в един мъжки свят, предвид времето, когато се развива действието, Бет не изглежда напълно обсебена от идеята да покаже, че и една жена може да се впише достойно в такъв свят. Тя изразява единствено учудване, че нейният талант може да бъде пренебрегнат по този глупав начин. За нея съществуват само противници, които трябва да надиграе. Самотата и втренчването в шахматните книги се оказват необходимост за нейното израстване като добър играч. Дори любовните авантюри и сексът остават на заден план, сякаш тялото ѝ се е оказало в плен на умствения ѝ капацитет. Няма как да изпита удоволствие от нещо толкова встрани от целта на живота ѝ. Тевис подпомага тази стратегия чрез удивителната сила на шахмата. Нейните партньори са повече помощници в борбата за утвърждаването и изкачването на върховете.

Шахматът е игра в постоянно развитие. Шампионите са побеждавани от бъдещи шампиони заради почти безкрайните възможности за надграждане на постигнатото до момента. Шахматът е и психология. В книгата това се вижда при съветските шахматисти, чиято слава и мощ е допълнена от безотказната сила на каменните лица над дъската. Това въздържание от емоции е стряскащо и винаги влияе на противника. Книгата на Тевис показва точно тази страна на играта. Помощниците на Бет са успокоителните и алкохола, които трябва да потушат възникналите вълнения. Но и самата тя разбира, че те не дават реални резултати.

Удоволствието от четенето на книгата се допълва и от разиграните партии. Играещите шах могат да възпроизведат някои от изложените позиции на своя дъска и да изпитат тръпката на Бет и противниците ѝ. Дори и без това книгата си заслужава. Не е трудна за възприемане, така че всеки може да ѝ се наслади подобаващо.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s