Живот в спомени
След „Тъмна материя“ се чувствам като обсебен от темите на Блейк Крауч, защото научната фантастика е стигнала до момент, в който ти трябва закалка за сюжетите, разкъсващи реалността и променящи изцяло представата ни за съществуването. Всъщност науката е някъде в началото, ако говорим за „невъзможната“ квантова механика, и всичко изглежда като магия. Дали изобщо ще разберем какво се случва в действителност във Вселената? Не е ли по-добре да продължим да ходим на бар за по питие и да разискваме делничните си проблеми? Какво ни интересува котката на Шрьодингер или защо всичко е относително? Май точно последното ни прави по-спокойни. Не е нужно да разбираме, за да живеем живота според личните си принципи. Но все пак е толкова интересно човек да поразсъждава… Както прави Крауч в „Променлива реалност“ („Ибис, 2020, с превод на Мария Димитрова). Един ден ще възникне сериозен проблем от лично естество, който се нуждае от специалист. Той ще проучи нещата, ще работи известно време в лабораторията си и ще съзре решението. Ако проблемът е Алцхаймер, ще насочи вниманието си върху спомените, които съдържат есенцията на живота ни. Докъде може да стигне тази борба, ако се превърне в цел без алтернатива?
В основата на всичко стоят детектив Бари Сътън, който се среща за пръв път с необичайния Синдром на фалшивите спомени, докато отново преосмисля трагичния край на брака си и загубата на дъщеря си, и невроложката Хелена Смит, която иска да помогне на майка си да запази най-хубавите си спомени, докато съзнанието ѝ гасне от Алцхаймер. Всъщност Бари няма кой знае каква алтернатива, но няколко години преди този момент Хелена стига до някакво решение. Разработената технология е толкова иновативна и фантастична, че крие доста неизвестни. Това вижда и безскрупулния тайнствен мъж, който решава да доведе нещата до доста по-високо ниво. Възможностите на технологията са наистина безкрайни, но никой не знае какъв ще е ефектът за самото ни съществуване.
Написан с обичайния за Крауч стил „нищо не е сигурно, когато можеш да промениш реалността“, романът въздейства с мащабите на идеята си. Бях доста внимателен, докато проследявах възможните отговори на зададените въпроси, все пак сюжетът не тече линейно и човек може да изпадне в ситуацията на изгубен сред прекъснати и подновени нишки, които съвсем не следват предначертания си път. Идеята да се върнеш в спомен е някак разумна на фона на разбиранията ни, затова е достатъчно интригуващо да направиш и опит за „редакция“. Човек винаги търси някакви алтернативи и дори несъзнателно подбира кои спомени да запази ярки и действителни. Крауч отдава значимост на почти безкрайните възможности на мозъка и неговите „спецефекти“, които ни даряват с осезание, мечти и кошмари. Съзнание, сънища, спомени, представи, желания… Може би всички те работят заедно, в строго определени принципи, които науката трябва да обясни, за да имаме шанс да реагираме правилно на множащите се проблеми. Със сигурност ще прочета и други романи на Крауч. Умее да ме изненадва, определено.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 