Бягство от съдбата
Войната може да е политика, но реалността казва, че е трагедия. А какво е по-трагично от най-голямата? Изгледах толкова много документални филми за Втората световна война и не успях да видя друго, освен безсмислие и смърт. Не, може да се каже далеч повече, но накрая резултатът не е в полза за беззащитните. Може би затова трябва да четем и гледаме, да подлагаме на изпитание най-дълбоките си чувства и усещания, за да разберем какво имаме и накъде сме се запътили. Трагедията в тази книга наистина е огромна. Потъването на „Вилхелм Густлоф“ е най-голямата морска катастрофа, погълнала над 9000 души, повечето обикновени бежанци от настъпващата Червена армия. Рута Сепетис се е отнесла сериозно към този роман, макар и предназначен за широка аудитория, като внася достатъчно фактология, за да разберем и осмислим тъжните последствия. „Сол при солта“ („Сиела“, 2017, с превод на Стоянка Сербезова-Леви) може да е тъжна и лична, но може да показва и много повече от споделените истории на няколко герои. Някак не е логично да застанеш в подкрепа на едната страна във войната, защото си повлечен от отчаяна тълпа и мислите ти се лутат без посока. Опознаваш страха от първа линия и можеш само да се надяваш.
Всички усещат, че войната е към края си. Хиляди бежанци напускат родните си места, ужасени от слуховете за жестокостите на Червената армия. Литва, Полша, Източна Прусия… Колоните напредват към единствените пристанища на Балтийско море, които все още могат да донесат спасение. Корабите са подготвени за мирното население и германските войници, очакващи разрешението за евакуация. В това паническо преселение Сепетис ни запознава с героите си. Те са група от различни. Обединява ги страхът, личните цели и спасението, до което има километри с опасности. Книгата предоставя място на всеки от тях да изрази мисловните си тегоби, да покаже чувства или да се скрие зад мрачните си тайни. Йоана е млада медицинска сестра, на която е позволено да се чувства привилегирована от произхода си; Емилия е бременното момиче с отчаяна нужда от закрила; Фрориан е пълен с противоречия и надежда за отмъщение; Алфред живее за Райха и очаква най-голямата награда за службата си. Но те са и тихи пазители на неизказаните си мисли. Сепетис е оставила драматичните разкрития на тяхната смелост. Опознаването е бавно, характерите се изпълват с причудливи отсенки.
Романът е накъсан на малки късчета съзнание. Постоянно се прехвърляш от една история на друга, от един характер на друг. Но накъсването е привидно – всеки глас се слива с общата идея за принадлежност към тълпата, която се учи да овладее принципите на оцеляването. Младежкият уклон на книгата не е причина да се избяга от коварството на войната. Тук смелостта не е достатъчна за още една глътка въздух или нова надежда. Смъртта се подиграва на всеки отчаян опит. Тук липсва красивата страна на живота. Но пък го има „Поетът на обувките“, за да изгради една своеобразна философия на пътника, чийто крачки ознаменуват по една малка победа над страха. Той е героят на съвестта и пробуждането. Сякаш не може да съществува такъв профил. Можем да го виждаме само през очите на останалите.
Книга с особена постройка, но стабилна идея и влияние над читателя. Точно такава книга за войната не съм чел. Резултатът за мен е смислено прекарано време и желание да я препоръчвам на подходящи хора. Сепетис е интересен и любопитен автор. Непременно ще прочета и „Фонтани на мълчанието“. А скоро ще се появи и трета нейна книга.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Други ревюта:
Аз чета
Hrisilandia
Под моста
Книголандия
Библиотеката
Chetivo.bg
Book mause
books99
My books are My world
Книжно: На по книга, две
BOOKCYBER
Book Adventure Club
Books Are Magic
Книжен Петър 