„18% Сиво“ на Захари Карабашлиев

Пътища в сърцето

1-202769_b

   Може би винаги сме ги имали тези мечти. Поколението на пътуващите, онези, които избират посоката и се отправят към своето друго бъдеще. Към земята на мечтите и неограничените възможности. Към Америка. Едва ли този роман е емблема на онова бленувано приключение, но е достатъчно съдържателен, за да отведе читателите си до нужното място. Това е пътуване през призмата на фотографията: заснемаш една действителност и я прокарваш през разтвора на собствената си съдба. Обективът следва всяка стъпка, „втренчва се“ в хилядите образи, сортира впечатления и запълва всичко със съдържание. Див, емоционален и наситен с приключения роман, „18% Сиво“ („Сиела“, 2016) преодолява литературните ограничения, успешно се изплъзва от познатите ни структури и говори без заобикалки. Понякога груб, понякога сантиментално романтичен, той има какво да покаже. И го прави директно, без скрупули и литературен грим. Скоро изчезва и мистерията около заглавието. Остава ти само да крачиш със Зак и да се включиш в приключението. Една история за смелост, но и за пречупени илюзии, раними спомени и душевен смут, която преодолява всички граници, за да се превърне в израз на едно състояние.

Разказът тече в настоящето, но се взира в миналото, когато Зак и бъдещата половинка Стела правят първите си наистина смели крачки в живота. Променящата се България, мечтаната Америка, споделените рискове… Сякаш всичко започва от нулата, за да се превърне в значима и смислена задача с много неизвестни. Но всъщност героят е само Зак. Стела си е тръгнала, оставяйки огромна празнина в душата му. Той трябва да се справи със собствените си демони, но и с щурата Америка – земя на мечти, но някак по-дива и сурова, Америка с безкрайните пътища и собствени герои. Тук може да се случи всичко, несъмнено. Зак го узнава по най-трудния начин, попадайки в ситуация, която не само застрашава живота му, но и го принуждава да действа безразсъдно, а, може би, дори в името на изгубената си любов.

Карабашлиев не се спира само на драмата. Неговият Зак е саможив, любопитен образ, който не притежава достатъчно време за самосъжаление. Той е в „Страната на неограничените възможности“ и трябва да успее, независимо от изпречващите се проблеми. Преброждането на Америка е стихийно решение, без предварителна подготовка и страх от провал. Именно това ми хареса в него. Не мога да пропусна и комичните ситуации. Романът печели много от прямотата си. Ако нещо може да се случи в Америка, то се случва с всичките си неочаквани моменти. Това все пак е едно епично приключение, което трябва да бъде изживяно.

Не съм чел достатъчно от Карабашлиев, но това ще се промени. „Жажда“ определено ме развълнува, а „18% Сиво“ напълно ме убеди, че си заслужава.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s