„Чудак, пропит от лунна светлина“ („Избрани произведения“, том 3) на Борис Априлов

Плаването продължава

1-543567654

   Четенето на Борис Априлов винаги ме е „отнасяло“ нанякъде – дали към морето, дали към закътани места и мисли, но винаги с усещането за пътешествие. Вече натрупах доста впечатления от творбите му за възрастни и чистосърдечно мога да кажа, че съм изпълнен с повече смисъл и позитиви. Не мога да опиша много от насъбраното в главата ми, но пък успях да представя някои неща за първи и втори том от избраните му произведения. Ясно е, че Априлов е „бягал“ от условностите на онова време, когато и обстоятелствата са били различни. Това определено зависи от избраните теми, а всичко изглежда чисто и привлекателно, както подобава на един голям писател. В том 3 вселената на Априлов се разширява. „Чудак, пропит от лунна светлина“ („Джина“, 2014) също съдържа традиционните му морски истории, но и четири повести, които стъпват на съвсем друга основа. За три от тях се говори трудно. Не съм сигурен дали съм вникнал напълно в идеите на автора, но самите произведения са крайно любопитни. Както подсказва общото заглавие, тук има чудаци с интересен профил. Често колоритът властва над традиционното разказване, което действа доста обсебващо. Да повторя ли, че четенето на Априлов е истинско удоволствие?

Някъде нещо се случва – малките истории, които потъват в безбрежния океан от спомени, или заровени сред хиляди страници, в очакване да бъдат открити отново. Тихото, интимното, онова късче действителност, щрихирано от художник или писател, успял да подреди пъзела в нечия душа. Може би това съм търсил дълго време, преди да прочета разказите на Борис Априлов. Може би вече го познавам достатъчно, за да се оставя да бъда отведен на непознато място. „Приключението“, „Гробът“ и „Триумф“ излъчват някаква неизказана меланхолия. Разкази за самотни души, изпълнили своите лелеяни цели. „Нежните скални мушици“ ни запознава с особените отношения след една среща. „Стълбата на гигантите“ би могъл да принизи Венеция в очите на влюбените. „Дискретен аромат“ носи някаква отчайваща надежда. „Грозното пате“ чудесно се припокрива с историите, които ни учат да мислим. „Кариатид“ търси спасението. „Ръждата блести като злато“ ни разхожда из задънените улици, заедно с една човешка съдба. Подбраните в този том разкази носят специфична история, далеч от претрупаната с битови сцени съвременност, макар да имат за основа именно това. Тайни кътчета и душевности, които не сме длъжни да посетим, но ни обогатяват и носят различно настроение. Споменатите разкази ми направиха най-голямо впечатление, макар че нито един от останалите не бих пренебрегнал с лека ръка.

Четирите повести вероятно са излизали някога в общо издание. Въпреки това бих ги разделил, защото първата се различава доста от останалите. „Бостанът“ може би съдържа и автобиографични елементи. Всъщност Априлов доста често присъства в произведенията си като действителен разказвач. Забелязах, че тогава се съсредоточавам повече, искам да измъкна допълнително информация и дори съпоставям определени сцени с такива от други произведения; търся характерни черти, познати лица, каквито намирах в предните два тома. Самата история не ми беше толкова любопитна, но пък авторът има наистина добър начин да предразполага и да изказва определени идеи. „Убийството“ е странна повест, доколкото може да се каже така при сцена, от която един читател би се почувствал в сюрреалистична среда. Става въпрос за едно предложение, което не всеки би пренебрегнал. „Прерия“ има същото въздействие. Две двойки попадат в деликатна ситуация и се опитват да изяснят отношенията си. Интересно е как въздейства психологията в такива моменти. „Стената“ се оказа една от най-интересните. Обстоятелствата принуждават група хора да реагират спонтанно. За мен тук трябва да се търси някакво внушение. Оставям изводите на следващите читатели. Накрая Априлов се връща към морските пътувания чрез романа-пътепис „Цикладските острови“. Дестинацията е Гърция, а планираната почивка настоява да бъде крайно интересна. Отново бих споменал женските образи. Априлов обича да си „играе“ с различните типажи през погледа на моряка. Това е напълно естествено за него.

Скоро ще продължа с произведенията на автора. Определено си заслужава тази различна перспектива, вложена във всичко, което е написал.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s