„Моята година със Селинджър“ на Джоана Рейкоф

Тайнственият писател Селинджър

   Може би звучи високопарно, но Селинджър обсебва, или поне така го усещам. Има го онова притеснение дали ще разбера онова, което е вложил в книгите си, макар да обичам загадъчни и неясни текстове. Но при него всичко изглежда ясно, почти прозрачно, реалистично. Дали всъщност има таен код, или просто така тече мисълта му? Истината определено е в детайлите. Затова изчетох немалко материали, слушах любопитна лекция и разгръщах неговите книги. Правят впечатление предположенията. Читателят сам трябва да намери пролуката. Всъщност прочетох изцяло само „Девет разказа“, като се опитах да прокарам собствен път в лабиринта. Трябваше ми още, за да продължа с останалите му произведения. „Моята година със Селинджър“ („Кръг“, 2021, с превод на Ралица Кариева) идва точно навреме, за да повдигне поне малко завесата около този тайнствен автор, отказал всякаква комуникация с почитателите си. Автобиографичната книга на Джоана Рейкоф има какво да каже по въпроса и това е най-ценното в нея. Както се случва при най-невероятните истории, госпожица Рейкоф се оказва на точното място и в точното време, за да получи достъп до писателя, решил да остане пълна загадка за литературния свят. Затова тази книга я има и може да бъде прочетена от всички.

Романът може да се определи и като пълнокръвен чиклит, заради натрупания „баласт“ от момински въжделения, делнични тревоги и претенциозни мечти. Но това е животът, както се казва, и споделеното определено запълва добре пространството около главната атракция. Всъщност аз се опитах да премина бързо-бързо тази част, за да стигна до основните си интереси. Джоана разказва за перипетиите около връзката си и трудностите да намери така необходимото спокойствие за лична реализация. Работа за удоволствие или работа за пари – това движи всеки, втурнал се към благоденствието. Съдбата ѝ определя да започне работа в литературна агенция без ни най-малка подготовка. Всъщност мястото се оказва свободно заради голямото текучество и непретенциозните изисквания към кандидатите. Това е агенция, която бяга от модернизацията и изглежда точно като място да изгубиш себе си. Но там има лавици с книги на познати и непознати автори. Там са и книгите на Селинджър.

Скоро Джоана открива, че Селинджър е със специален статут. Агенцията получава купища писма от почитатели на автора, на които трябва да бъде отговорено, че те никога няма да стигнат до Джери. Вече десетилетия Селинджър не е изпращал свое произведение, но това няма значение, защото всички читатели са обсебени от „Спасителят в ръжта“ и разказите. Един ден Джери се обажда и Джоана вдига слушалката на телефона. Той се оказва достатъчно ексцентричен и тайнствен, за да възбуди любопитството ѝ. Трябва да прочете всичко, което е написал, и то веднага.

Разбира се, няма да споделя много от изненадите. Според мен точно те биха привлекли любопитните читатели. Малкото информация за Селинджър е предпоставка за много предположения относно живота му и начинът, по който създава произведенията си. Ценни са някои разсъждения на Джоана относно идеите в книгите му. Определено има логика в тях. Самата книга е чудесна и съм доволен, че я прочетох. Само трябва да се наканя за още нещо от Селинджър.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5