„Моята година със Селинджър“ на Джоана Рейкоф

Тайнственият писател Селинджър

1-227771_b

   Може би звучи високопарно, но Селинджър обсебва, или поне така го усещам. Има го онова притеснение дали ще разбера онова, което е вложил в книгите си, макар да обичам загадъчни и неясни текстове. Но при него всичко изглежда ясно, почти прозрачно, реалистично. Дали всъщност има таен код, или просто така тече мисълта му? Истината определено е в детайлите. Затова изчетох немалко материали, слушах любопитна лекция и разгръщах неговите книги. Правят впечатление предположенията. Читателят сам трябва да намери пролуката. Всъщност прочетох изцяло само „Девет разказа“, като се опитах да прокарам собствен път в лабиринта. Трябваше ми още, за да продължа с останалите му произведения. „Моята година със Селинджър“ („Кръг“, 2021, с превод на Ралица Кариева) идва точно навреме, за да повдигне поне малко завесата около този тайнствен автор, отказал всякаква комуникация с почитателите си. Автобиографичната книга на Джоана Рейкоф има какво да каже по въпроса и това е най-ценното в нея. Както се случва при най-невероятните истории, госпожица Рейкоф се оказва на точното място и в точното време, за да получи достъп до писателя, решил да остане пълна загадка за литературния свят. Затова тази книга я има и може да бъде прочетена от всички.

Романът може да се определи и като пълнокръвен чиклит, заради натрупания „баласт“ от момински въжделения, делнични тревоги и претенциозни мечти. Но това е животът, както се казва, и споделеното определено запълва добре пространството около главната атракция. Всъщност аз се опитах да премина бързо-бързо тази част, за да стигна до основните си интереси. Джоана разказва за перипетиите около връзката си и трудностите да намери така необходимото спокойствие за лична реализация. Работа за удоволствие или работа за пари – това движи всеки, втурнал се към благоденствието. Съдбата ѝ определя да започне работа в литературна агенция без ни най-малка подготовка. Всъщност мястото се оказва свободно заради голямото текучество и непретенциозните изисквания към кандидатите. Това е агенция, която бяга от модернизацията и изглежда точно като място да изгубиш себе си. Но там има лавици с книги на познати и непознати автори. Там са и книгите на Селинджър.

Скоро Джоана открива, че Селинджър е със специален статут. Агенцията получава купища писма от почитатели на автора, на които трябва да бъде отговорено, че те никога няма да стигнат до Джери. Вече десетилетия Селинджър не е изпращал свое произведение, но това няма значение, защото всички читатели са обсебени от „Спасителят в ръжта“ и разказите. Един ден Джери се обажда и Джоана вдига слушалката на телефона. Той се оказва достатъчно ексцентричен и тайнствен, за да възбуди любопитството ѝ. Трябва да прочете всичко, което е написал, и то веднага.

Разбира се, няма да споделя много от изненадите. Според мен точно те биха привлекли любопитните читатели. Малкото информация за Селинджър е предпоставка за много предположения относно живота му и начинът, по който създава произведенията си. Ценни са някои разсъждения на Джоана относно идеите в книгите му. Определено има логика в тях. Самата книга е чудесна и съм доволен, че я прочетох. Само трябва да се наканя за още нещо от Селинджър.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s