Битка за бъдеще
Оказа се, че съм прочел всички сборници на Бранимир Събев, а това ме превръща в негов почитател. Хорър, фантастика, мистерии, приключения… Когато нещо дотолкова се вкорени в съзнанието ми, че да го приема за част от себе си, мога с чиста съвест и да го обикна. Преди доста години така стана с по-специфичните жанрове, които трудно оцеляват в една достатъчно „изцапана“ действителност. Апокалипсис или „писмо“ от Вселената – винаги съм си казвал, че всичко може да се случи, стига някой да има желание да направи необходимото. Злото шества наоколо, а книгите по темата скрито ни имунизират и предпазват съзнанието ни от необратим срив. Сюжетът в „Сърца от стомана“ („Ерго“, 2019) стига до по-високо ниво: имунизирайки всички, системата произвежда необходимия брой пацифисти и нацията поема по предначертания път. Но ако познавате Бранимир, трябва да очаквате показна демонстрация, наложена от склонността на хората да бъдат естествени и креативни. Представете си безлично „емоционално плато“, наложено като противодействие на идеята за войни и насилие във всичките им форми. Добро решение, ако Вселената ни е запратила в глуха линия, без възможности да ни влияе пряко. Логиката е човешко творение, но и тя може да е претенциозна.
Този роман е по-различен от предишните му произведения, но далеч не е случаен. Построен като военна фантастика, той се сблъсква с възприетите норми и не държи да бъде послушен в ръцете на читателите си. Борбата е срещу извънземен враг, който не следва човешките въжделения и е решен да постигне пълна победа. В противовес с принципите на властта, защитниците трябва да бъдат корави, непримирими и със сърца от стомана. В държава от пацифисти, мисълта за „мародери“ на свобода не е най-лесната за преглъщане. Западът би отстранил заплахите по традиционен начин – достатъчно силен взрив. Т.е. „уважаваме ви, но си имаме свои интереси“. В нашата действителност нещата придобиват по-цветни краски. Наличието на защитна линия налага обучението на истински войници, които да бъдат ползвани при необходимост. Това са те – естествени, диви и отстояващи правото си да бъдат задоволявани по всякакъв начин. Тяхната закалка е придобита от „казармената идилия“, просъществувала десетилетия наред, но станала твърде неудобна за пацифисткия рай. Лесно е да се предвиди как тези мъже буквално ще се „бухнат“ в кланицата, наречена битка за свобода.
Стилът на Бранимир е натурален, ако мога така да се изразя. Усеща се тази непримиримост, която самият той носи и отстоява в живота си. Разбира се, романът може да се прочете и „хъшлашки“, без това да навреди на идеята и внушението. Самият аз не съм голям почитател на разюзданите сценарии, които хрумват на героите, но за тази книга те са достатъчно подходящи. Вярвам, че „Сърца от стомана“ е един вид „изпускане на парата“ и Бранимир Събев ще продължава да ни поднася от своите най-добри разкази и новели. Естествено е да се твърди, че този роман не е за всеки. Но е прекрасно да го имаме в библиотеките си. Почитателите знаят за какво говоря.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 