Из световете на изкуството, фантазията и страха
Нямаше как да пропусна тази книга. Един ден просто я отворих и изчетох няколко откъса, поглаждайки красивата корица. Авторът е избрал псевдоним за първото си самостоятелно печатно творение, но това не е изненада, когато насреща стои творческа натура. Самите разкази са взели доста от различните изкуства, което създава около тях един своеобразен ореол, допълнителни внушения и скрит подтекст за ума на читателя. Дали са фантастични, мистериозни или страшни, те имат като обща основа вдъхновението. Преди всеки разказ стои цитат от известен писател, който задава темата и предоставя началния тласък – един вид почит към известния събрат по перо. Поне така ми изглежда на мен. „Вдъхновенията на Артиста“ („Lemur“, 2021) е поредното чудо, което чета от бандата на Horror Writers Club LAZARUS и няма начин да не подходя с внимание. През годините съм се наслаждавал на доста техни сборници и това винаги ме е изпълвало с енергиен заряд. Немалко чакат да им обърна внимание. Всъщност Рейнов не ми е непознат като автор, но е съвсем различно да се потопя в негова самостоятелна книга. Мога да поразсъждавам за мащаба на идеите, да свързвам сюжети, да проследявам линии. Но нека да видим самите разкази.
Наоколо цари пъстрота. Това са 23 разказа, прекрачили границата с фантастичното, преодолели времето, пространствата и дивите предели на страха. Райнов изследва всяка намерена пролука, понякога изкопава трап, за да разкрие тъмните сили, витаещи около поредния сюжет. Началото е точно такова, каквото очаквах. „Вдъхновенията на Артиста“, „Библиотеката“, „Блогърът“, „Кукленият театър“, „Пишещата машина“, „Изложбата“ – все разкази за хора с воля да създават и… разрушават. Разбира се, злото винаги се промъква и осквернява мястото за изкуство и творчески потенциал. Сякаш авторът казва: „Внимавайте, защото не всичко е такова, каквото изглежда“. Други разкази навяват по-скоро тъга или се „втренчват“ в делничното, предупреждават за апокалипсис или ни изпращат в бъдещето, за да проумеем собствените си слабости като вид. Мога да отлича също „Историята на Ерих Цан“, „Пришълеца“ и „Човекът в огледалото“. Във всеки разказ има изненада, някаква странна трансформация или човешки проблем. Много харесвам „директните“ и „сетивните“ герои. Независимо дали са положителни или отрицателни, механизмът на действията им говори за истинската им природа. Влюбен съм в сюжети с машина на времето. „Мисията на Монтег“ определено се вмества сред най-добрите в сборника, заради чудесната идея. Едва ли не всеки си е мечтал да „анулира“ собствените си грешки. Защо пък да не изпратим послание, което да промени мисленето и целите на цялото човечество.
Понякога в малките истории има повече заряд и потенциал, затова обичам да чета разкази и новели. Този сборник е великолепен пример, че причудливите идеи могат да обогатяват и изпълват със смисъл, дори когато са жанра хорър или фантастика. Ще следя Дамян Д. Рейнов, несъмнено.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Книжен Петър 