„Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд

И Бог създаде човека по Своя образ…

1-211069_b

 Тази книга определено носи тежест, особено във време, когато човечеството решава дали да бъде свободно по „предизвикателен“ или „поносим“ начин. Разбирате какво искам да кажа. Ако се замислите, понятието „свобода“ акумулира повече от едно тълкуване, просто защото може да се интерпретира различно. Единственото разумно решение е предоставянето на избор – правилен или грешен. Затова „Разказът на прислужницата“ („Orange books“, 2017, с превод на Надежда Розова) изглежда непоносимо мрачна и минорна творба, дори трагична, ако се вгради в едно недалечно бъдеще, наследило свят, пълен с противоречия, грешки и прекалени илюзии. В даден момент хаосът трябва да приеме някаква форма, нещо като красив и подреден математически израз на всички различия, подобно на прословутата Теория на всичко. Разбира се, въпросите винаги са били повече от адекватните отговори. И всяка една антиутопия ги задава, очаквайки отглас от новите поколения. Естествено е представения в книгата хипотетичен свят да не ни харесва. Всъщност Маргарет Атууд не си фантазира. Решението ѝ е да изгради бъдеще от собствените ни предразсъдъци и решения, без нито една фалшива нотка. Романът наистина е изграден от исторически правдиви „компоненти“. Съберем ли подбраното накуп, ще получим сюжет за антиутопия.

Романът на Атууд ни запраща в едно неустановено време, през една епоха на религиозен бунт, пряко следствие от бавното разрушаване на познатия ни свят. При липсата на зрели и логични решения на проблемите, „спящата“ клетка на една секта намира начин да се намеси в живота на хората. Меката на западната цивилизация е разрушена и превърната в „религиозен пущинак“ – една буквализирана версия на библейските принципи за живот, без да се предостави никакъв избор на останалите хора. Основните причини са намаляващата раждаемост и вероятността за пълен крах на човечеството. А резултатът е наистина потресаващ: богатите фанатици създават своеобразни семейства, които приютяват малкото фертилни жени, за да ги използват като утроби за бъдещите си наследници. Те са Прислужници, емоционално осакатени тела, изпразнени от съдържание. Или поне това трябва да представляват след проведената обработка. Но те са едни от първите и никой не може да изтрие спомените им от „другото съществуване“. Фредова е от тях. Това е нейния разказ за живота ѝ в подчинение, една достатъчно нелека съдба, за да предизвика ответен огън.

Сюжетът тече бавно, почти монотонно, без изблици и надежда за изненадващи промени. Всичко е подчинено на библейските слова, втъкани умело и в строга последователност. Извън тези граници се намират единствено враговете, които трябва да бъдат ликвидирани или подчинени на приетата догма. Атууд е работила доста усърдно, за да ни откъсне от всичко познато и естествено. Изключително трудно ми беше да се вместя в подобна реалност, макар да съм чел доста странни и провокативни книги. Едно определено признавам – че „злите книги за бъдещето“ са отглас от явните проблеми на цивилизацията ни. Какъвто и път да избереш, винаги ще ти се наложи да се бориш със зъби и нокти с мрачните истини на писаната История. Тази книга определено дразни, стърже по неприятен начин, предизвиква куп негативни емоции и е способна да убива илюзии. Да, от погледа на нашето съвремие е по-скоро непонятна и дори нечовешка. Какво ще значи божествено провидение, ако не липсата на избор, на воля и смисъл? С удоволствие бих я анатемосал, но нещо ми подсказва, че съм си взел достатъчно поуки от нея. А това е важното в случая.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s