История за възмездие
Книгите от Близкия изток до една степен винаги са ми изглеждали екзотични и всяко четене непременно ме сблъсква с трагедии, войни и интересни отношения. Може би не съм прочел достатъчно, за да преодолея тази предварителна нагласа към определени литератури. „Франкенщайн от Багдад“ („Киви“, 2019, с превод на Емил Ценков) звучи доста провокативно като заглавие и носи със себе си достатъчно очаквания, но в този случай нещата поеха към рязък завой. Наистина рязък. По този повод ще кажа, че корицата изразява достатъчно обективно случващото се в този особен и покъртително прям роман, „надхитрил“ по загадъчен начин всички трагедии в епохата на тероризма, за да достигне до жанровото определение за хорър. Самата история рисува един своеобразен карикатурен свят на религиозни култове и модерни стандарти, привнесени от американското присъствие в Ирак, но без това да нанася погром над любопитната идея. Представете си култовата книга на Мери Шели, предадена през погледа на един вехтошар с колоритни идеи, възрастна жена, настигната от лоша съдба, местен журналист, избягал от отмъстителен престъпник и демонът от улиците, предпазливо наречен Как-му-беше-името. Но това далеч не е всичко.
В определени региони Историята е безпощадна и дарява безсмислена смърт, наречена тероризъм. Ирак вече е преминал през една война и деспотичен диктатор, но се дави от пламенни радикалисти, оставящи след себе си купчини с трупове. Тези чести трагедии са предавани от телевизиите като банални новини и статистика. Експлозиите са много, част от живота на местните, които се опитват да оцелеят по всякакъв начин. Там е и Вехтошаря Хади, превърнал Багдад в свой бизнес център след нелепата смърт на другаря си. Той преодолява болката и трудностите по най-нетрадиционния начин – започва да събира човешки остатъци, принадлежали на невинни жертви на атентати. Идеята е спаси душите им, защото всички трябва да получат подобаващото уважение. В един момент завършва своето творение – ангел на отмъщението, който ще въздаде справедливост. Това не остава незабелязано от властите, които ангажират своя най-нетрадиционен Отдел по проследяване и преследване, подпомаган от гадатели и астролози. Към схемата се прикача и журналистът Махмуд, решил да чуе нелепите изповеди на Вехтошаря, приемани с присмех. Садауи привнася нотка магия в един до болка познат сюрреалистичен свят, нарочен от безумието на фанатизма и вечните интереси. В романа човешката война е знак за безсмислието на преиначените идеали, които нямат никаква стойност, а символът на отмъщението е като гротескна форма на възмездието.
Това е необичаен, но смислен роман за насилието и тероризма като отворени рани в свят на покварени и жертвени агнета. Садауи буквално разчупва традиционната „литературна изповед“ на тези територии, така охотно приемана на запад, и създава почти трагикомичен вариант по темата. В началото няма индикации за нещо подобно – преминаването през магическия реализъм е плавно и ефектно, изпълнено с безброй препратки към живота на ръба на разума. Тук нищо не изглежда прекалено преекспонирано. С безкрайно любопитство проследих всички нишки на повествованието и съм достатъчно доволен.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 