„Някой си господин Пекелни“ на Франсоа-Анри Дезерабл

Спомни си за Пекелни

   Когато откривам нещо неизразимо, но очарователно в книга, в ума ми започват да блуждаят важни въпроси. Написан по този начин, романът на Дезерабл е като въпрос, зададен на всеки негов читател, заел се да проследи съдбата на един литературен герой, толкова потаен и неуловим, че е създал около себе си нещо като тайнствена аура. Този симпатичен малък персонаж на Ромен Гари от „Обещанието на зората“ става символ на цяла една историческа епоха, разиграла се в рамките на почти сто години. Кой е господин Пекелни и защо е призван да носи подобна символика? Докато четях „Някой си господин Пекелни“ („Аквариус, 2019, с превод на Галина Меламед), попълвах все повече празнини и потъвах все по-дълбоко в тази литературна фикция, създадена от човек, напълно заслепен от творческите „приумици“ на негов колега по перо. Достатъчно ли е да споменеш Ромен Гари, за да се настроиш за потайности и мистификации? Дезерабл го прави по най-пленителния начин, проследявайки внимателно всяка една нишка, която води до поредната следа. Оставам с впечатлението, че трябва да запомня някой си господин Пекелни и това наистина започва да се случва, благодарение на Дезерабл.

Не съм чел подобна книга. Тя пробужда към нещо естествено – да върнеш мислено времето назад, по-назад дори от собственото си раждане, и да почетеш героите на някоя епоха, скрити в страниците на неизброимо много книги. Дори тези без имена, станали част от статистиката, се промъкват като събираемо, за да отбележат дадено събитие. Тях вече ги няма физически, но пък ги има в спомените, дегизирани като образи в определено съдържание. Да откриеш кой е Пекелни, трябва да се впуснеш в приключение и да помниш, че като него са много повече личности, нуждаещи се от спомен за тях. Самият Дезерабл е още по-тайнствен. Своеобразните биографии на Гари (Роман Кацев) и неговият герой са събрани в едно неделимо цяло. Авторът следва детайл след детайл, за да обоснове всяко действие на именития си колега и неговата връзка с непознатия Пекелни. Но това създава смислови прецеденти. Дезерабл рисува около тях една своеобразна „съдба от вероятности“, чрез която да изгради собствения си роман. Получава се истинско литературно разследване, което допълнително „мистифицира“ живота на Гари, ако мога така да се изразя.

Не мога да не спомена стотиците препратки, които влагат още смисъл на това произведение. За да е по-вълнуващо, Дезерабл споделя и собствени биографични данни. Получава се нещо като многопластова история на преплетени съдби, които се събират заедно, за да осмислят предаденото послание. Особеното в романа на Дезерабл е дълбоката му връзка с „Обещанието на зората“. Това определено приканя всеки да прочете или поне да надникне в произведението на Гари, за да извлече максимума от „Някой си господин Пекелни“. За мое съжаление още не съм го чел и това леко ме смущава, докато пиша тук. Разбира се, скоро ще запълня и този пропуск. Обаче определено имам повод да се чувствам доволен.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s