„Краят на Земята“ на Мария Роса Лохо

Съдбата да откриеш себе си

1-218504_b-001

 Особено вълнение изпитвам, когато чета за времената отпреди векове, за чудновати в моя поглед места и различни народи, забулени в сенките на миналото. Ако е нещо непознато, далечно и екзотично, почти спирам да мисля за каквото и да е друго. Така се случи с тази по-скоро мрачна и пленителна история, носеща депресиращото име „Краят на Земята“ („ЖАР – Жанет Аргирова“, 2019, с превод на Майа Илиева). Всъщност началото е за Лондон от 1874 година, но това престава да е от значение, когато камерата рязко сменя гледната точка и се озоваваме сред индианските територии в размирната Аржентина, още десетилетия назад, почти сънувайки едно далечно, пусто място, символ на… нищото. За да усетя тази магическа трансформация, ми трябваше пренастройка, някакво важно събитие и търпеливо очакване самите герои да повярват, че целият им живот се е преобърнал, без възможност да избягат на сигурно място. Книгата на Мария Роса Лохо се оказа истинско приключение, което преминава през невинните младежки вълнения и стига до мрачните и диви полета, където оцеляването винаги е под въпрос. Това е история за бъдеще, което зависи от тайните на миналото, прикрити зад човешкото самолюбие и ограниченост.

Посещаваме Лондон и младата Елизабет Армстронг, която е оставена без особен избор под вещите грижи на строгия си заможен баща. Прилича на приказка, разказана от човек с усет към тревогите на младостта и липсата на ясно видим път напред. Но срещата е с миналото и една тайнствена особа, решила да сподели чрез писма трудния си живот, постлан с много перипетии и неясни цели. Розалинд държи да разкрие пред момичето всички тайни, които баща ѝ не иска да сподели. Писмата пристигат, все по-дълги и подробни, докато не се превръщат в панацея за един крехък живот. За автор, чиято младост е преминала в търсенето на собствена идентичност, историята се превръща в творческа енигма, която трябва да изясни и подреди фактите, за открие пътя към себе си, макар да преминава през пустотата на най-отдалечената точка.

Романът на Лохо е едновременно деликатен и мрачен. Деликатен, заради чувствата и плахите стъпки. Мрачен, заради бушуващите войни и манията за завладяване на територии, което обезличава човешкото и го превръща в болезнен стон в очите на Историята. Романът е и за различията, вековете подтисничество, поставили на изпитание десетки народи, изградили своя култура и идентичност. Любопитен е начинът, по който Лохо „ангажира“ към повествованието някои извести личности от съответната епоха, сякаш препратките потвърждават реалността на разказаната история. Писма, които идват от тайнствено място, вълнуващи събития, загнездени в млад и търсещ ум, приключение с неясен финал… Това наистина ме впечатли.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s