„Проектът ‘Аве Мария’“ на Анди Уеър

Епично пътуване с много неизвестни

1-228530_b

 Изминаха повече от седем години от срещата ми с „Марсианецът“, но това не ми пречи и сега да изпитвам подобаващо вълнение при спомена за тази книга на Анди Уеър. Епично, приключенско, забавно… А и сериозно, ако говорим за научната фантастика такава, каквато заслужава да бъде. Междувременно се появи и „Артемида“, без да постигне нито нужното ниво, нито претенциите на автора. Разбира се, и нея прочетох с удоволствие, но разликата се усещаше през цялото време. Нямам предвид техническите подробности и науката, от които Уеър черпи щедро. Дали щеше да има още от изпитаната формула? Отново минаха години и най-после „бинго!“. В „Проектът ‘Аве Мария’“ („Бард“, 2021, с превод на Иван Иванов) имаме мащаб, енергия и несравнимо повече наука, която трябва да помогне за спасяването на човечеството. Ако това напомня на много други книги, разликата несъмнено я прави Анди Уеър. Време е за пътуване с повече неизвестни, отколкото класическата математика е склонна да позволи и истинско предизвикателство за възможностите на човешките технологии. Радвам се изключително много, че авторът не преследва неизвестното бъдеще, пълно с предполагаеми фантастични изобретения, а остава в орбитата на разбираемото и логичното, каквото ни предоставя съвременността. Е, Грейс, героят на този роман, е учител, който не иска да се занимава с подобни епични гадости, но пита ли го някой? 😃

За по голямата част от човечеството Вселената е излишно пространство, което не е по-важно от ежедневните дадености на милиардното човечество, населяващо планетата Земя. Често сами си създаваме проблеми и след това се опитваме да ги решим, използвайки вещо създадената бюрокрация. Това може да не е забавен подход, но някак успяваме да се чувстваме значими на фона на избухващите Свръхнови и всеядните Черни дупки. Разликата правят неизвестните, на които не обръщаме особено внимание. Освен онези странни хора с елементарните частици, телескопите и роботизираните мисии до пустеещи планети. Те със сигурност ще предупредят за падащи от небето камъни или слънчеви изригвания. Второто обаче определено носи новина. Не много приятна новина. Това трябва да си спомни Грейс, който се събужда от кома на непознато място с труповете на двамата си спътници. Обстановката не е много обичайна, затова учителят от прогимназията трябва да събере две и две, да поразгледа наоколо и да излезе с логично обяснение на ситуацията. Уеър не бърза да подсказва и вещо води читателите през хитроумно изградения сюжет. А Грейс има и какво да си спомня – че може да е само учител, но е минал и през науката за космическите събития и знае достатъчно за извънземната биология. Ако нещо не е достатъчно ясно, ще може да стигне сам до съответните изводи. Сега пътува през космоса с невероятна скорост, за да стигне до решението на проблема и да спаси човечеството. Дали?

Анди Уеър определено е успял да надскочи нивото си от предните книги и достига по-далеч от познатите ни пясъци на Марс (все пак сме се нагледали на мисии до Червената планета) и неетичните сблъсъци в лунните бази. Има някаква почти поетична представа да напуснеш родната си планета и да се отправиш към звездите, но за това си трябва солидна доза наука и почти безкрайни изчисления заради новите условия (гравитация, гориво, защита и вероятно бутон „не искам повече, върнете ме обратно! 😃). Връзката с науката тук е неоспорима. Всичко е съчетано по такъв начин, че да не излиза от обективната реалност и човешките възможности. Точно човек като Грейс си заслужава една пленителна среща с извънземен разум, за която и всички любители на научната фантастика си мечтаят. Тук отново стигаме до трудностите: различна биология и среда на обитание, възможности за комуникация, социална структура, техническа обезпеченост и „грешките в превода“, естествено. Но Уеър се е справил и с това. Неговото пътешествие ни изкарва извън зоната на комфорт, но и носи достатъчно забавни моменти. Все пак имаме човек, а човекът си има характер и понякога стига до ненаучни реакции. Много, много, много положително съм настроен към този роман! Бих чакал още няколко години за подобно приключение.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s