Свободата, която виждаме
Може би нямаше да прочета тази книга, защото избирам от стотици, които ден след ден постъпват в книжарницата. Но в този ден видях друг да я прелиства и последвах примера. Корицата ми въздейства като съновидение, заглавието ми говореше за някаква драматична ситуация, от която няма лесно измъкване. Двете думи са раздалечени, сякаш изобразяват две крайности. Някаква интуиция ми говореше, че тук се срещат илюзията и мечтата, едновременно единни и разделени. „Франция – Изход“ („СОНМ“, 2021) е с познат сюжет, но претворен през призмата на идеологиите и превратностите на съдбата, притиснали в своята хватка цяла епоха на разделение и отчуждение. Езикът се оказа брилянтен, богат и многоизмерен, наситен с образи, които се наслагват един върху друг като есенни листа, но оставят място и за стъпките на героите. Бавното четене не само ми достави удоволствие, но и ме предпази от пренасищане. Не съм си представял нещата от този ъгъл и ми беше безкрайно интересно да надникна в драмите на това семейство.
А това са мечтите да пропътуваш пътя от изток на запад, за да вкусиш от свободата, защото тя се намира отвъд границата на позволеното. През 90-те този път беше наводнен от хора, търсещи своята илюзия. Пред 80-те това се случваше достатъчно рядко, за да изглежда като истинско спасение. Историята на Велко Караиванов няма за цел да пренапише отново бурните времена в България, а да сблъска идеологиите в културен и социален аспект. Това е борба с фактите и съзнателните решения. Ако напуснеш България, отиваш ли на място, което може да възроди волята и да узакони свободата? Тази книга е пример за свободата като усещане, без натрапчиви лозунги и вричане в идеи. Едно семейство ще „откъсне“ от своята плът, за да се срещне с подозрението и бюрокрацията. Но това всъщност е буквализиране на проблема. Не е ли по-важно самият ти да намериш достатъчно смелост и да посееш семената на своите мечти?
Бягството, което се повтаря през определено време и в различни краища на света. Темата определено е развита с широка ръка и усет към политическите промени, случили се през последните столетия. Ваня и Лена откриват Франция, но не тази от снимките с най-известните забележителности. Мястото е склад за души, направили първите си стъпки за по-добър живот. Изглежда като скрито и изгубено за цивилизацията. Там се събират историите на миналото и бъдещето, свикнало да посреща отчаяните и заблудените. Ако имаш достатъчно воля и късмет, можеш да стигнеш дори до Америка. Велко Караиванов ни запознава с почти сплотен колектив от бегълци, особняци от всякакъв вид, край които Ваня и Лена трябва да намерят себе си, далеч от останалото в родината дете. Техните отношения се променят, както се променя силата на желанието им. Разказът постила пред тях не една преграда, но в основата на всичко стои емоционалната и личната им свобода.
Не бих казал, че книгата е трудна за четене, макар препратките към исторически събития и факти да изобилстват. Героите са колоритни и създават определена атмосфера. Чудесно прекарано време.
Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5
Книжен Петър 