„Трите смърти на Америгор“ на Арсен Мердански

Една книга-мистерия с много неизвестни

1-3476543-001

  Рядко попадам на толкова тайнствени книги, затова се ровя постоянно и чета откъси. „Трите смърти на Америгор“ („Lemur“, 2021) изглежда малка, спретната, с причудлива корица и толкова удобна за криене и пренасяне насам-натам, че някак ми стана симпатична. Веднага се заех да проуча нещата и попаднах на два мистериозни предговора, които ужким дават информация, но май се опитват да скрият повече. Нещата се завързаха съвсем, когато осъзнах, че съм свидетел на някаква мистификация. Стана ли любопитен за нещо, гледайте как се вълнувам! Обикновено съм сигурен защо подхващам дадена книга. Понякога е за забавление, друг път искам да изследвам някой аспект на човешките възприятия, да се поставя на мястото на определен герой (хей така, да видя как е отсреща), да почувствам нещо различно. Ето една такава, за която не само не знам почти нищо, но и няма как предварително да науча. Кой е този Америгор и защо неговият образ е свързан само с противоречащи си факти? А кой всъщност е Арсен Мердански? Имаме някакъв тайнствен тефтер, в който записките по-скоро объркват, вместо да произвеждат следи – съвсем като в конспиративен трилър, но още по-неясно. Така се озовах на дъното на блатото в опит да разкрия една загадка.

Когато те предупредят, че даден текст няма кой знае каква литературна стойност, започваш да сумтиш и си напът да се откажеш. Но когато ти предложат загадка, нещата стоят по съвсем различен начин. Тук Арсен Мердански е епичен герой, който описва собственото си несигурно битие, а Америгор се явява почти като нюанс в някакво тайнствено приключение. Началото е зад решетките в китайски затвор. Един тефтер бива чинно запълван със записки и на човек му се струва, че започва едно истинско ходене по мъките. Принципно не мога да свикна с мисълта за разбъркан сюжет, ако дори има такъв. Хубавото в случая е, че има достатъчно прикрит хумор и естествено иронизиране на определени места. Героите нямат намерение да се крият зад добре замислени постановки и са с до болка познати характеристики. В тази неподредена история от кафкиански тип се редуват делничните проблеми из нашите ширини с тайнствени знаци, окачени тук-там, за да предизвикват изумление.

Така и не можах да свикна с начина на изразяване и натрапчивите изводи, които следват определена линия, но не водят на правилното място. Разбира се, няма да споменавам подробности, защото това би навредило на бъдещите читатели. Вече стана ясно, че това не е моята книга, въпреки забавните моменти и интересните герои. Това е експеримент, който може да заведе читателя на различни места, но не е сигурно дали ще му донесе удовлетворение. Поне така беше при мен.

Оценка от Книжен Петър: 2.5 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s