„По релсите“ на Невена Митрополитска

Времето и границите

1-45678765432

 Не мога да си кривя душата – изживявам всяка книга на Невена Митрополитска и винаги оставам умиротворен, но без тази пасивност на предопределеното чувство. Текстовете на Невена са живи и въздействащи сякаш притежават духа на времето, за което се отнасят. Няма описан характер, който да не е ценен за разказаната история, нито сцена, която да не притежава нужната сила. Това беше загатнато още с „Анна и планината“ и премина като емоционална буря в „Дарът“, за да срещне спонтанната искреност в настоящата книга. „По релсите“ („Жанет-45“, 2021) предава послание, но и претегля всички отсенки на времето и мястото. Романът разглежда трагичната окраска на две епохи, но те не изглеждат далечни и несъпоставими, а дълбоко свързани и част от жертвоприношенията, наситили човешката история. В случая жертва е човешкото, което трябва да надделее в трудните моменти и въпреки обстоятелствата. Не ми беше трудно да възприема това минало, напомнящо за пореден път насилието над еврейските общности в различните държави, а загубата на градените с хилядолетия ценности.

Връзката е Ребека – еврейско момиче, принудено да изживее детството си във военно време, когато България приема Нацистка Германия за съюзник и започва да налага репресиращи закони за част от населението си. Но тази трагична развръзка е поставена като фон на скритите отношения в семейството и различните характери, чиято сила се акумулира през убежденията и гледните им точки. Три поколения дават оценка на промяната в политиката на собствената си родина и изживяват всеки момент като се борят с личните си индивидуалности. Това не звучи като нещо непознаваемо и твърде отдалечено от самите нас. Там също се ражда любов, оплетена с надежди и очаквания, има я бурята в отношенията и ежедневните предизвикателства.

Далеч напред, в нашето съвремие, клон от семейството живее в Канада и преодолява свои собствени трудности. Ребека е възрастна дама, съхранила бурните спомени на миналото си. Тя проследява крехките надежди за щастие на внучката си Мая и раздялата на нейните родители. Момичето е принудено да застане от страната на аутсайдерите и по този начин да се бори с проблемите на тийнейджърството. Една история трябва да бъде разказана, за да усмири бурята в душите на всички. Тук Невена е безкомпромисна, когато съживява проблемите на собствената ни действителност. От една страна срещаме силни и надменни характери, чиято цел е да си пробият път с всички възможни средства. От другата стоят нежните и очакващи своя миг раними същества, способни да чувстват и търсят разбиране.

Книгата е като метроном на илюзиите и човешките слабости, на надеждата и вечно търсената любов. Но посвещението е за еврейската общност в България и битките за живот и щастие, отнети на онези поколения, принудени да бъдат жертви на обстоятелствата. И да бъдат помнени. Както винаги, Невена Митрополитска е искрена и отзивчива към читателите си. Романът е пътуване през коридорите на време-пространството, през тела и души, които чувстват, живеят и мечтаят за своето бъдеще. Има защо да четем Невена.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

2 мнения за “„По релсите“ на Невена Митрополитска

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s