„Ключът на Сара“ на Татяна дьо Роне

Миналото, което промени всичко

1-157068_b

 Макар темата да изглежда една и съща, това са различни сюжети, различни истории, различен подход на поднасяне. Книгата на Татяна дьо Роне е доста по-известна от други истории от времето на Втората световна война и трагичните събития, довели до смъртта на много евреи, но не бих я определил като най-добре написаната. Все пак вълнението ми беше голямо. Историята проследява залавянето на хиляди евреи във Франция от френската полиция и тяхното затваряне в съществуващия тогава стадион Вел’ д’Ив, докато се подготвя екстрадирането им в някой от Лагерите на Смъртта. В този печален ден през 1942 година Малката Сара разказва за една своя лична драма, превърнала живота ѝ в кошмар. „Ключът на Сара“ („Обсидиан“, 2020, с превод на Силвия Падалска) напомня за пореден път какви са последствията от човешката ненавист и неразумно взетите решения. Този път няма трагични гледки от самите лагери, но пък други сцени и ситуации наистина покрусяват. Някои неща не могат да се приемат просто като споделена информация. Татяна дьо Роне е оставила своя отпечатък, за да покаже още една страна от безумието, наречено геноцид.

Повествованието тече в две времеви рамки. Първата проследява Сара и нейното семейство, които са арестувани от френски полицаи и отведени в „разпределителната зона“, където ги очаква единствено мъчения и смърт. Момичето успява да заключи малкото си братче в тайник в дома си, очаквайки стресиращото събитие да приключи скоро, но времето минава и тя разбира, че възможността да се върне става все по-нищожна. Крехкият ѝ ум, несвикнал на такива емоции, капсулира в себе си идеята за последната надежда и някакво чудотворно избавление, въпреки липсата на логика. Когато е отделена от родителите си, тя прави опит за бягство от кошмара. Втората, шейсет години по-късно, се съсредоточава в Джулия Джармънд, американска журналистка, омъжена за французин, която получава задача да набави материали за трагичната гибел на френските евреи и ролята на Франция в това кощунствено дело. Тя разбира, че почти никой не си спомня за срамното събитие или няма особено желание да говори за него. Двете истории се преплитат, когато става ясно, че новият ѝ дом крие повече, отколкото е известно на нейното семейство.

Мислено разделих книгата на две половини. За съжаление първата не успя да възроди това чувство, което се вселява в мен, когато чета книга с подобен сюжет. Контрастът с историята на Сара и тази на Джулия е прекалено натрапчив. От една страна имаме кошмарен сценарий, а от друга – почти делнични неволи и усещането е за принизяване на темата, макар по-късно потенциалът да бе развит чудесно. Питах се каква е тази романтична история, накъсвана често от страданията на малкото момиче. Трябваше да се пренастройвам на всеки няколко страници, докато не изпъкна връзката между събитията. Това изчезва напълно във втората половина, докато в самия край се вижда каква е била идеята. Доброто в романа е специфичната нотка – възможността една страна да предаде собствените си граждани, без опит за противопоставяне. Сцената с френски полицаи, които чинно пращат мирни граждани на сигурна смърт, е почти извън възможностите за възприемане. Направих паралел и с най-малките жертви – децата. Разпадащото се семейство на Джулия трябва да избира между „изветрялата“ любов и едно неродено същество, чакано с толкова много надежда. Със сигурност има по-добри книги по темата, но не съжалявам, че прочетох тази.

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s