„Бурята“ на Уилям Шекспир

Изпитание и помирение

 Изключително приятно ми е да пиша за творба на Шекспир. Макар това да ме ангажира с познаване на епохата, творческите търсения и идеите на автора, а също и дейното участие на изследователите му и критиците през вековете, този текст няма претенции за изчерпателност, нито трябва да се разглежда като поредното изследване. Определено Шекспир трябва да се чете и за удоволствие, не само като задължение в училището и университета. Това красиво ново издание на „Бурята“ („Кръг“, 2021, с превод на Валери Петров) и навременното предложение да посетя постановката по пиесата, се сляха в едно цяло, което ми предостави чудесната възможност първо да прочета текста и след това да развия впечатленията си от играта на сцената. Но преди да отворя първата страница, надникнах в историческите изследвания за произведението. Това беше един от начините да поставя нещата на определена основа, от която да тръгна спокоен, че мога да „провидя“ зад персонажите, техните действия и като цяло – сюжета. Любопитството ми предостави достатъчно разяснения относно идеята. В допълнение, това книжно издание си заслужава похвалите, защото е прилежно изпълнено с придружаваща информация. Като включим и илюстрациите, нещата придобиват доста приятен и завършен вид.

Трагикомедия или романс, „Бурята“ притежава привлекателна окраска, която не само отразява съответната епоха, но и навлиза в границите на вечните търсения на естети и хуманитаристи. Когато са създавани, подобни пиеси са целели да бъдат пир за очите и разтуха от сериозните задачи на благородници и „простосмъртни“. Народът се стича, за да бъде оценена неговата съпричастност към събитията и идеалите на времето, в което живее. В пиесата има магия и тайнствени персонажи, но и предвидими характери като тези на пияниците и властолюбците. Цялата гмеж е събрана на непознато място, за да осмисли и преоцени приоритетите си, да извади кирливите си ризи и да осъзнае докъде се простира влиянието ѝ. Накратко: Просперо, законният княз на Милано е прокуден заедно с дъщеря си на див остров от брат си Антонио, като последният приема да бъде като кукла на конци за краля на Неапол Алонзо. Честта на фамилията и княжеството е опетнена и трябва да се намери благоприятно разрешение на ситуацията. За разлика от всички останали, Просперо е намерил начин да властва над духове и същества от отвъдния свят и използва магическите си способности, за да предизвика контролирана буря, която да изплаши узурпаторите, които пътуват с кораб покрай острова. Инсценировката успява и Просперо задвижва своя план за връщане на отнетата си чест.

Пиесата има собствен характер, поддържа напрежението и носи достатъчно предизвикателства за всеки нов читател. Просперо и Миранда срещат на острова деформирания до чудовище Калибан, с когото „разменят“ собствените си принципи за успех; инсценираното корабокрушение разделя баща от син и владетел от подчинен, което променя героите и ги поставя в напълно нови ситуации; магията се проявява като добра и зла, в зависимост от гледната точка. Няма как да коментирам изпълнението, защото има доста особености, запазени от епохата и превода. „Бурята“ може и да е „последно сбогом“ на Шекспир в творчески аспект, но е чудесно произведение, което си заслужава многократен прочит. Колкото и векове да са минали, усещането за хумора и забавните моменти е все още силен. Характерните персонажи предоставят това нетленно качество до ден днешен. Романтиката? Тя е вградена в пиесата чрез съответните нрави и разбирания, присъствали по времето на Шекспир, но е любопитен епизод. Краят определено оставя шанс за едно ново начало, както се случва в щастливите истории. Остана ми да си пожелая приятно гледане на спектакъла. Вълнувам се от няколко дни и смятам, че всичко ще бъде на висота.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5