„Стрелецът“ („Тъмната кула“, книга 1) на Стивън Кинг

Роланд Дисчейн и човекът в черно

 Започнах най-епичното произведение на мистър Кинг. При това за първи път. Като дете на поколението, посрещнало първите преводи на Стивън Кинг у нас, се впечатлих от традиционните му хорър истории и поемах всичко с огромно удоволствие. В един момент разбрах, че ще излиза първа книга от „Тъмната кула“ и изобщо не посегнах към нея. Оказа се повече фентъзи, а тогава аз се интересувах от класически страшни истории и научна фантастика. Това е просто една негова книга, си казах и продължих със следващите. Е, тогава ми попадна „Очите на дракона“ – красива и страшна приказка (написана с много любов за дъщеря му), която заобичах моментално, но така и не можах да се навия за „Тъмната кула“. Самата поредица се разрасна и стигна до осем книги. Явно нещата са били сериозни, несъмнено. Когато следях всички новини около Кинг, веднага научих за инцидента, който едва не отнема живота на любимия автор. Самият Кинг също се притеснил, че съдбата може да не му позволи да завърши епичната си история и написва три книги от поредицата за отрицателно време. Някак между другото се появи и осмата. Така или иначе реших да препрочета старите и да се насладя на новите, което непременно щеше да ме срещне и със „Стрелецът“ („Плеяда“, 2019, с превод на Милко Стоименов и Весела Прошкова). Сега чета доста по-разнообразно и просто ѝ дойде времето.

За интелигентен автор като Кинг историите не са проблем. Всеки почитател знае какво е отговорил на вечния въпрос: „Откъде черпите идеите си?“. Макар първата книга да се появява през 1982 година, идеята за нея се заражда в периода, когато Кинг пише устремно, за да се отърве от нищетата, но успява да публикува само разкази. От този период са поне десетина книги, станали по-късно (в преработен вид) любими на многобройните му почитатели. Идеята му за нещо огромно и епично се осъществява десетилетия по-късно, когато слага точката на „Тъмната кула“. Сега се насладих на последната преработка, естествено.

Всъщност „Стрелецът“ съвсем не започва епично. Имаме нещо като фентъзи уестърн с едва прошепнати препратки за фантастичен свят, станал жертва на „изместването“, пълен с кошмарни мутирали същества и шепа нормални. В такава обстановка винаги се намират герои и легенди. В най-старата легенда преди „изместването“ почти никой не вярва, но слуховете „придърпват“ от време на време по някой смелчак. Явно целта е прословутата Тъмна кула и отговорът на всички загадки. За съжаление единственият останал герой е Роланд Дисчейн, Стрелецът, но той няма намерение да се отказва. На мен определено ми става твърде любопитно, когато една история започва с „Човекът в черно бягаше през пустинята и Стрелецът го следваше.“ Постепенно Кинг разкрива пълното му с приключения и опасности минало, но не забравя да подклажда мистерията. Имаме още един герой – момче, което дори само за себе си е загадка. Двамата трябва да продължат заедно, без да са изградили пълно доверие един в друг.

„Стрелецът“ наистина поставя много въпроси, но и загатнатото не е малко. Хареса ми, че Кинг доста умело запълва празнините в почти протяжните сцени на дългото и безрадостно пътуване през пустинята. Характерна негова черта. Макар самата книга да не е с голям обем, това е прекрасно начало за дълга поредица. Тук Стрелецът не е просто присвоен герой от мъжествен уестърн, макар профилът му да „дърпа“ точно в тази посока. Кинг не харесва абсолютно контрастните характери. Всичко е относително, както се казва. В Роланд има „петна“ на съмнение, вътрешна борба и доста признаци за слабост, които го правят по-реалистичен и склонен да преосмисля съдбата си. Проблемът при него е, че е единствен, а загадката на този „изместен“ свят е прекалено важна, някак задължаваща. Това проличава в пълна степен на финала. Бих казал абсолютно неочакван финал, който възбуди любопитството ми към следващите книги. Да живее въображението!

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

„Кери“
„Сейлъм’с Лот“
„Сияние“
„Гняв“
„Нощна смяна“
„Сблъсък“
„Дългата разходка“
„Мъртвата зона“
„Живата факла“ („Подпалвачката“)
„Пътна мрежа“
„Куджо“
„Бягащият човек“
„Стрелецът“ („Тъмната кула“, книга 1)