„Момиче на война“ на Сара Нович

Войната и детството

1-230483_b

   Война, кръв, смърт. Сякаш това е достатъчно, за да се опише най-страшното бедствие в човешката история. Четем за тези отпреди векове и си представяме героични походи, знаменити пълководци със знаменити победи. Но в нашия свят, този по-близо до нас, не изглежда така. Всяка война в нашата съвременност е провал за човечеството. Трийсетина години дали са достатъчни, за да приберем архивите и да спуснем завесите? Тази война се случи, когато бях ученик и аз я проследих от едно портативно радио, скрито под чина и със забодена слушалка в ухото. Вечерта се прибирах да гледам кадрите и последните новини. След месеци зловещата истина започна да излиза наяве. В „Момиче на война“ („Lemur“, 2021, с превод на Василена Мирчева) това е описано с потресаващ реализъм, макар и като спомен на герой, върнал времето до собственото си детство. Някои сцени са болезнени, други притъпяват нанесените по-рано щети, но разказът повлича в бездна и остава да звучи там като ехо от друг свят, който отдавна е приключил с всичко човешко. Сара Нович има голямо основание да разкаже подобна история, защото я усеща като част от нея.

Книгата е роман за детство, превърнато в кошмар. Ана е на десет и вижда промяната в обкръжаващия я свят. Игрите на улицата, добрия приятел, прекрасния баща и стотиците нови неща за опознаване, докато расте в родния си дом. Югославия се разпада и повлича след себе си етническите конфликти и геноцида. Романът бавно и неусетно се превръща в сюрреалистичен сценарий, в който едно момиче се сблъсква с мириса на оръжие и кръв. ЮНА бавно и жестоко настъпва в териториите на една все още нереализирана Хърватия, а зловещите четници мародерстват и убиват за собствено удовлетворение. Полицаите и доброволците се въоръжават, за да защитят отечеството. В Загреб всичко се променя: храната намалява, слуховете за нечовешка жестокост преследват големи и малки, а сирените ежедневно известяват за възможно въздушно нападение. В тази невралгична обстановка малкото момиче осъзнава тъжната истина за насилието и смъртта, протегнала лапи и към невинната ѝ сестричка. Спасението се крие отвъд океана, но пътят е труден и почти невъзможен. Ана трябва да се научи да убива.

Това е война, а за нея няма нищо свято. Сцените се редят една след друга и мисълта, че най-страшното предстои, невъзвратимо се промъква в съзнанието. Идва момент, в който няколко изстрела ще пречупят детската психика. Сара Нович е структурирала романа си логически: „преди“ и „след“. В началото виждаме Ана като малък борец и жертва на обстоятелствата. Втората част е за последствията. Момичето се е превърнало в млада жена, която търси изход от мъчителните си спомени. Да имаш в ума си постоянно тлеещ кошмар, неусетно те превръща в аутсайдер в чувствата и емоциите. Но най-страшното не се крие в спомените, а в идеята да се върнеш и да сглобиш пъзела отново.

Романът не е стихиен и това помага да излезеш постепенно от собствения си комфорт, да се настроиш на нужната вълна. Това е опознаване на ситуацията, а не крещящ лозунг в името на кауза. Накрая осъзнавам, че си спомням почти неуловими дребни детайли, без това да нарушава цялата картина. Страховитият момент е един и той отеква през цялото време, но не като спорадични светкавици по време на буря, а като повод да го налагаш върху последващите събития, с идеята за опознаване на граничните състояния, задръстили един още неукрепнал разум. Непременно бих прочел още книги за тази война.

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s