Война или мир
Има някаква безгранична вяра в земните технологии, които би трябвало достатъчно добре да подпомагат живота ни и да направят в далечното бъдеще една съвършена система за оцеляване на човешкия вид. Съществува мнение и с обратен знак – че в даден момент ще попаднем в капана на собствените си изобретения. Ако има трети вариант, то той е отчасти извън самите нас като цивилизация. Така смята Лиу Цъсин, който търпеливо подрежда шахматната дъска и пренастройва човешкото мислене. Трилогията „Земното минало“ се оказа колкото проницателна и въздействаща за ума, толкова и деспотична за самочувствието на вида ни. Чел съм доста книги за т. н. „първи контакт“ и винаги съм вярвал, че всичко опира до разума, но тук има много повече. Лиу Цъсин просто не държи на лесните решения. Когато затворих последната страница на „Трите тела“, нямах представа, че след това ще се сблъскам с почти безбройните противоречия, изтъкали собствената ни идентичност. Това е нещо отвъд нивото ни на развитие, отвъд всичко познато. „Тъмна гора“ („Колибри“, 2021, с превод на Стефан Русинов) е книга за решенията, за онези хиляди варианти, от които трябва да се избере възможно най-креативното, без възможност за грешка. Проектът „Стеногледци“ е точно такова решение, макар да е доста изненадващо по своя смисъл. Самата книга е натрапчива, извън комфорта на всичко познато.
Ще има ли война? Изглежда това е единственият изход. Трителната цивилизация е взела решение и напредва към Слънчевата система с впечатляващия си флот. Човечеството има на разположение около четиристотин години, за да се подготви. Този период е наречен „кризисен“ и по всичко личи, че наистина ще бъде такъв. Нашественикът комуникира пряко, без тайни, както е предопределила физиологията му и начинът да предава мислите си. За сметка на това човечеството е изтъкано от тайни и подмолност. Ние пазим всичко в себе си и не сме способни да се разкриваме напълно дори помежду си. Така планът „Стеногледци“ влиза в ход. Всеки от избраните ще задейства собствен план, затворен в собствената му глава, за да се скрие от софоните (шпионите на нашественика и причината за застоя във фундаменталните открития). Каквото и да бъде измислено, то не може да надскочи настоящите технологии. Макар по-дейните стеногледци да изглеждат като основни герои, Лиу Цъсин изгражда цяла вселена около Ло Дзи – противоречив образ, който поема щафетата със завидна посредственост. „Всичко е част от плана!“ – казва той и намира пристан в собствените си фантазии. Тук, разбира се, се намесват и зложелателите. Просто ние сме си такъв вид.
Книгата преминава през няколко периода, за да разкрие сложните взаимовръзки на човешката идентичност и безбройните проблеми пред решенията. Всъщност Лиу Цъсин прави една скрита ретроспекция на човешката история, градена чрез революции, грешки и открития. Тук и там се появяват мимолетни герои с мнение, изгражда се една притеснителна картина около безсмислието и надеждите на обикновените хора, които просто ще стоят и гледат отстрани. Дали има смисъл човек да се бори, ако остават цели четиристотин години до „основната атракция“? Всичко изглежда по вселенски огромно и сложно, дори за лесно достъпните мечти на човешката цивилизация. Но трябва да има революции и те се случват сякаш по зададен знак. Нещо трябва да се промени, може би постоянно да се променя, за да се изградят новите фундаменти на надеждата, която ще крепи човечеството в бъдеще. Тук авторът следва безспорната логика на събитията. Действието прекрачва през нови и нови граници, докато не се налага да скочи в бездната на невероятностите.
Особено ми хареса научната основа около всички идеи, без която една научнофантастична история би била просто като обикновена мистерия или съновидение в разтроения мозък на нещастен пациент. Лиу Цъсин се е подготвил изключително добре, като е вложил доста изненадващи решения в така или иначе любопитния сюжет. По едно време си спомних за Артър Кларк и неговите научни пророчества. Сравнението не е напълно безпочвено, макар Кларк да изглежда като великан по всички показатели. Според мен Лиу Цъсин е едно от явленията на този век и трилогията „Земното минало“ би послужила като някакъв тласък за много от съвременните автори на научна фантастика. Разбира се, още не съм разгърнал последната част, но за мен този автор вече се е доказал. Да намекна ли, че „Тъмна гора“ има потресаващо гениален край? Не знам какво ме чака след това, но го очаквам с нетърпение.
Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5
Книжен Петър 