„Нюх“ („Бънк Ромеро“ – книга 1) на Емил Минчев

Бънк Ромеро – детектив от бъдещето

   Знаех за Емил Минчев от години, но книги за четене имах много и рядко се сещах за друго, освен за преводите му, които набъбваха прогресивно и дариха на българския книжен пазар емблематични произведения от заслужили класици. Тогава Бънк Ромеро едва „прохождаше“ като литературен персонаж в битка с най-известните световни величия у нас. Е, днес Бънк се радва на четири тома и преиздания, в което се крие неоспоримата логика, че има защо да се чете и препоръчва. Вече и аз се включих сред почитателите, започвайки с „Нюх“ („Vision Books“, 2021) – началото на детективска епопея от четири разследвания, припокриващи се с основната атракция, която получава особено силните последни страници. Да, това са си криминални истории, вдъхновени от любимите писатели на автора, но свързани с фантазията на едно странно бъдеще с елементи на фентъзи реалност. Тази колаборация е особено впечатляваща не само като фон, но и в сюжетните завръзки. Разбира се, аз очаквах класически страхотии, особено заради „нечовешкото“ в сценария. Всъщност историята тече в спокойно темпо и увлича неимоверно много, като събира в себе си няколко пълнокръвни разследвания. Получила се е много добра спойка между традицията и фантазията.

Заселени планети, всяка със свои особености. Това е бъдеще, наситено с технологични джаджи и проблеми от миналото. Престъпниците продължават да върлуват, но имат доста повече възможности и това е проблем за полицията. На една от планетите нещата особено се усложняват заради мутантите. Защо е станало така, може само да се гадае и предполага, но част от жителите имат генетична предразположеност към тях. Законът ги задължава да са отговорни и да си вземат редовно хапчетата, но понякога нещата излизат извън контрол. Бънк Ромеро е емблема и това се вижда още в началото. Бих го описал като „печален“ детектив, защото притежава някаква характерна умереност в действията и мисленето, което пък го оприличава не като супергерой, а като „хвърлен на лъвовете“. Изглежда като нормален човек, но притежава неестествено силен нюх. Причината за това е мутация. Реално никой не знае причината, но той е част от онези, които трябва да се пазят от звяра в себе си. Когато полицията не може да помогне или не трябва да знае, потърпевшите наемат Бънк. Миризмите му подсказват достатъчно, за да гради своите разследвания и да се пази от неприятности. Емил Минчев не се е оставил изцяло на класическите сюжети. Тук загадката е далеч по невероятна и особено трудна за разплитане. Освен генетични аномалии, тук е намесена магия. А ако не разбираш от магия, ти трябва помощ от местната вещица.

Винаги се вълнувам, когато получавам повече, отколкото съм очаквал. В книгата на Емил Минчев има от всичко, но добре дозирано и поднесено по подходящ начин. Тревогите ми бяха свързани главно с класическия израз на мутациите. Ако си върколак, вампир или вещица, не е ли това причина за предвидим сюжет? Ами не, това изобщо не е предвидима книга. Точно защото не е епично, нещата стоят на съвсем друга основа. Харесвам тази самобитност и хитрост в автора. Необичайните решения винаги създават любопитството. Нямам търпение за следващите разследвания на Бънк, защото съм омагьосан.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Книжни криле